Людмила Миндова: Книгите, които ме промениха

Поет, писател, литературовед и преводач - така най-кратко може да представим Людмила Миндова, която е родена в Русе, завършва гимназия в родния си град, а специалност "Славянска филология" в Софийския университет, където по-късно защитава дисертация върху хърватския барок.

Людмила Миндова е автор на поетичните книги "Блус по никое време" (2009), "Тамбос" (2014) и "Животът без музика" (2016), както и на литературоведските "Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма" (2011) и "Другата Итака. За дома на литературата" (2016).

Преводач е на художествена литература от бившето югославско пространство. Поезията й е превеждана на различни езици и е включвана в няколко антологии на световната поезия.

През 2017 г. е публикуван и нейният "Роман за името", в който темите за спасението на българските евреи, за бомбардировките над София през Втората световна война, за комунистическия терор и концлагери, за възродителния процес, както и за продължението на всичко това в съвременността, се разглеждат през съдбата на няколко личности, които на собствена кожа плащат за грешките на общността.

Част от книгите, които промениха Людмила Миндова:

1. Приказките

Людмила: "Има класически произведения, за които повечето влюбени в книгите се сещат веднага. Тук в самото начало са приказките и детските книги, които са ни привлекли в света на литературата. За мен това са приказките на Андерсен, на братя Грим, "1001 нощ", книгите на Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Борис Априлов. Накъде после без "Патиланско царство" и "Ян Бибиян"…"

2. Фридрих Ницше, Мишел дьо Монтен, Карл Ясперс

Людмила: "В гимназиалните години по много любопитен начин смесвах голямата си любов към приказките (а ги търсех от цял свят) с появилия се интерес към философията и психологията. Тогава на един рафт в библиотеката ми живееха книгите на Ницше, Монтен и Ясперс заедно с турски, африкански и японски приказки."

3. Макс Фриш

Людмила: "Към края на гимназията буквално избухна и една голяма литературна любов, с която вече без колебание можех да кажа, че към литературата не ме привързва обикновена симпатия. Тогава и започнах да пиша първите си стихотворения, които все още не ми беше хрумвало да публикувам, но четях пред приятели. Та тази голяма литературна любов, за която споменах, е Макс Фриш. Моя преподавателка ми препоръча романа му "Хомо Фабер" и след него прочетох почти всичко, което беше излизало дотогава от този великолепен швейцарски писател. Тогава за първи път се замислих и за преводаческата дарба, защото искрено се възхищавах на преводите на Венцеслав Константинов. По това време открих, или по-скоро ми откриха, защото с приятели обичахме да си говорим за книги и да си препоръчваме, Херман Хесе, Хемингуей, Флобер."

4. Данило Киш 

Людмила: "Университетът разшири кръгозора ми в посока на славянските и балканските литератури, но благодарение на разнообразните курсове, които посещавахме, световният контекст винаги имаше много важно значение за мен. И така един от авторите, за които по-късно започнах да пиша литературнокритически текстове и да превеждам книгите му – Данило Киш – предопредели не само до голяма степен заниманията ми с постюгославските литератури, но и постоянно и до ден днешен не престава да поддържа буден нерва ми както към великите произведения на световната литература, така и към гражданската съвест. Четенето на Киш за мен винаги е било четене в един огромен контекст и тъкмо това е голямото удоволствие от срещата с този автор. Всеки, който поне малко се е зачитал в негова книга, няма как да не е попаднал на препратка към Томас Ман, Бруно Шулц, Борхес, Джойс… Или пък към Флобер, после френския и руския модернизъм, или пък Ана Ахматова, Марина Цветаева, Осип Манделщам, Йосиф Бродски, на чиято поезия самият той е и преводач. Тук не бих искала да пропусна и огромната страст на този автор към унгарската поезия, чрез когото и аз по малко заобиколен път навлизах в унгарската литература, която после откривах и чрез посредничеството на великолепните й преводачи на български език."

5. Габриел Гарсия Маркес и Никос Казандзакис

Людмила: "Някои от книгите не са успявали да ми въздействат така силно, както при следващия им прочит. Това важи например за срещите ми с книгите на Маркес или Никос Казандзакис. Осъзнавах много по-надълбоко произведенията им едва след като бях натрупала известен житейски опит, правещ ме по-чувствителна към някои детайли или недоизказани неща. А освен житейския опит, тук разбира се е и литературният. Моят Маркес стои винаги в съзнанието ми до Исмаил Кадаре, Михаил Булгаков, Андрей Платонов, Рей Бредбъри, Казандзакис, Радичков. Същевременно обаче всеки един от тях извиква поне още няколко други: Достоевски, Елиас Канети, Ерих Мария Ремарк, Иво Андрич, Мирослав Кърлежа, Карел Чапек, Ярослав Хашек, Иржи Кратохвил… Има толкова автори, които са ме променяли понякога с цяла книга, друг път с една единствена дума, която ме е оставяла без дъх, улучвайки ме в точния момент."

6. Българска поезия 

Людмила: "Поезия чета почти всеки ден и все по-носталгично гледам към книжното тяло, макар че ми се налага непрекъснато да чета в електронен формат. От българските поети сред онези, чиято поезия винаги ми е въздействала особено силно, са Георги Рупчев, Константин Павлов, Иван Радоев, Борис Христов, Петя Дубарова, Атанас Далчев, Малина Томова, Блага Димитрова… Важни са ми и книгите на приятели, с които ни е срещнала именно поезията и любовта ни към книгите: Марин Бодаков, Силвия Чолева, Стефан Иванов, Георги Господинов, Иван Димитров, Яна Пункина, Христина Мирчева, Роберт Леви, Иглика Дионисиева, Катерина Стойкова…"

7. Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Йосип Ости

Людмила: "От поетите, които съм превеждала, особено много обичам поезията на Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и Йосип Ости. Изумителни са, а понеже смятам превода за четене на забавен каданс, с всеки техен стих преоткривам езика и живота отново. А, струва ми се, поначало това е работата на добрата литература – да ни помага да намираме смисъла, дори когато ни се струва, че е безвъзвратно изгубен. Да възвръща радостта ни от живота, от всички онези малки неща, които го правят. Да ни помогне да чуем отчетливо всяка „Част на речта“, както гласи заглавието на една от чудесните поетични книги на Йосиф Бродски."