Любовта живее на улица "Атакамес и Нуниес де Бониля"

Любовта живее на улица "Атакамес и Нуниес де Бониля" №150 в квартал "Ла Гаска", град Кито, Еквадор. В едностаен апартамент на третия етаж на недовършена къща, собственост на акушер-гинеколога Лопес. Живеят: Тони Манчев, родом от Кюстендил, кв. "Герена”"и Джоселин Игнасио Мария Лопес от Кито, Еквадор.

Искайте еквадорка и обиколете 4 пъти света за една от тях.

Любовта си пада по неизмазани къщи в Латинска Америка и събира хора, които не говорят един-другиму матерните си езици. Затова се учи испански на английски и се купуват билети от нискотарифни компании, спи се по хостели и се работи по островите, за да се съберат пари за втора среща, на 25 000 км., има леко закъсване в Мадрид на Нова година, площад "Пуерта дел Сол", и не всичко ще ни бъде ясно, защото тукашния глобализъм е да минем през с. Лиляч за с. Ваксево, а на връщане да пием кафе в с.Раждавица.

Жалко за студентите, които станаха такива, за да изкарат държавните изпити, за тапията и селските купони в общежитията. С малко късмет някои ще станат държавни чиновници и ще чакат… следващия живот, защото не измислихме нищо междувременно.

Тони Манчев плю на образованието си някъде през май, преди пет години, когато случайно влезе в офиса на ония фирми, които организират студентските бригади. Беше жега и аз исках по-бързо да изляза, но Чупката (прякора на Манчев) взе една брошура "Work in Florida, USA, 7$ per hour". Аз взех лекции, за да ги снимам, а Чупката май нямаше пари за заминаване.

Изпитите от първата година минаха бързо, а Чупката не ги дочака, защото замина за първата си бригада там – във Флорида, за седем долара на час. Есента го видях пред университета, черен от американското слънце и пременен. Не беше пораснал - същите ония 169 ухилени сантиметра.

Лятно време бачкаше в Америка, а късно есента след като се върнеше ходеше по изпити, които му оставаха от лятната сесия. Ако нещо артисаше невзето от изпитите се взимаше кеш и за да не се губи от обръщането на валутата – долари в лева - се купуваха в долари малко на брой изпити. Не искам да казвам къде и как, защото чух, че системата не се е променила седем години, откакто го видях че се прави, а хората наистина се влюбват. Един в еквадорка, друг - в колумбийка, трети и четвърти взимат парите и факултетните номера и заверят книжки до следващо заминаване.

Пари за образование, образование за любов.

Тони Манчев имаше любов в Кюстендил,България вече пета година, но на третата бригада, в една августовска нощ размислил. Бил под най-горещата еквадорка във Вселената, една от ония жени, заради чиито бедра се върти Вселената, а Земята стои забита като кърлеж някъде в нея и само гледа да не падне. Говорил ѝ е нещо. Сигурно на английски, може и да си е свалял чорапите паралелно или да е разгъвал портативно дюшече (българите не сме чорбаджии из чужбините и сме по-находчиви, отколкото спестовни), може да ѝ е шушкал някоя лирична песен на Азис – ние не знам. По това време варяхме лютеница и купувахме капачки за бурканите, вечер къркахме и обсъждахме колите си.

Мнозина бяха на бригада във Флорида, Америка, но само един ще спи с еквадорка. Може би българската му любов по това време си е купувала контрацептиви – ние не знаем. Знаем, че като се върна Чупката ми каза "Влюбих се", а българската работа, питам. "*бали сме ѝ майката" - миришат ѝ краката и по-лошото - не си ги бръсне. И друго лошо - мъжете искат да изглеждат сексуално атрактивни в България и си ги бръснат – това е работа на жените. Младите български мъже в чужбина са дискредитирани - навън мъж с избръснати крака се смята за (кандидат) порно актьор.

Може да се оженя, каза Чупката - пътувахме за изпит. Той спираше колата тук-там, за да снима снега или дъгите. Обясняваше, че Джоселин щяла да идва скоро и искал превантивно да ѝ покаже сняг. Жена-музикант къща не храни. След третата бригада дойде влюбен. Беше ходил на гости на мацката в Еквадор. Истинско мръдване. Влюбването станало във Флорида, на маса пълна с макарони – не е само от това, ако беше достатъчно, да се бях влюбил на обедната почивка в стола на обувния завод до рампата преди Копиловци.

Макароните били развалени. Еквадорката не знаела това и принесла една флоридска порция на масата на шефа си (за долар отгоре на час българите стават шефове, ако ще и на Пентагона, а в случая – на увеселително влакче, на което или се пищи, или се повръща). За по-късно имайте предвид следната особеност – Чупката незнайно защо е по-тъмен от бъдещата си булка, въпреки че тя идва от екватора (ааа, сетихте се откъде идва името на държавата Еквадор), а той – от Осоговския балкан, където човек колкото и да бере боровинки лятно време трудно ще го сбъркат с екваториалните хора. Говорили са нещо, допускам че са били някакви български забивки, изречени на увеселителен английски. Загаджили се. Историята по-късно научила, че Чупката се влюбил на оная маса около макароните, а Джоселин - две вечери преди това, когато го видяла да изхвърля надвечер боклука по кратки гащи.

Балканският мачо обича да изхвърля боклука си вечер по къси гащета. Това е нещо като дръзка любовна заявка.

Любовта си има отделни закони и не ги бърка с процесуалните правила по ГПК и НПК и сроковете за отстраняване на нередовности, които Чупката остави в България седем часа след последния си държавен изпит, за да хване самолета за Кито.

В името на българското самочувствие и повод за три бири в Герена е фактът, че нашето момче консумирал любовта в доста по-кратък от обичайния срок от запознаването, понеже Еквадор – това е държавата с най-много имена "Химена" на глава от женското население и във всяка къща има икона с Девата от Гуаделупе. Разбира се, минал поне месец до пълната победа. Но бил първият. В смисъл като Нийл Армстронг на луната. Преди него нямало никой. Можехме да я напишем Химена, на 22 г. от Еквадор, но историята иска истински имена.

Свидни са ни камповете край Флорида. "Мили са ни планините родни, мили са ни..... " Оставихме ви да ви се радват руснаците, ако се огледат между морето и Боровец.

Но не всичко е развалени макарони, развален английски и малки дюшечета.
Емил Димитров, "Нашият сигнал", "Лятото отмина, дойде септември и аз трябваше да замина......." фиу-фиу и мелодията от песента. Това си мислел Чупката, като наближил краят на бригадата. Трябвало да се разделят и дали ще се видят, какви са тия данъчно и финансово право, тука има еквадорка и по-лошото - любовта вече била влязла в него. Той бил инфектиран – малки любовни молекули бродели из него, досущ като реклама на газирана напитка. Фанта – Еквадор, вземете Тони Манчев за късмет и пътувайте. Там може да имате късмет и малко дюшече, за да се влюбите в еквадорка, може да ви отведат в Кито и да ядете морско свинче, може да си дойдете с малка индианска торбичка с характерните им шевици, може да пребродите екваториална джунгла. А може и да си останете с дървената бъркалка за лютеница.

За да бъде космополит и за да ѝ израстне в очите, Чупката купил най-стария и евтин кадилак, който можел да измине ROUTE 66 без много ремонти. Накрая го продал и за да почувства вятър в косите си купил и билет за Еквадор, по идея на негов приятел, който пък сляпата неделя дърпала за Колумбия (друга история). Викал си "Боже, за двете бригади преди тая си купих толкова излишна техника, толкова пари ми отидоха за изпити, не искам да се връщам при българската си любов с миризливите ѝ и небръснати крака". Втресло го. Ню Йорк - Париж - София – Кюстендил, кв. Герена и една година до следващата бригада. Платил билета от Северна до Южна Америка с близката мисъл, че връщането ще е от Кито през е*али го къдеееееее.

Удълженото "е" е заради безумните турбуленции, които те спипват над Панамския проток. Особено ако пътуваш с най-евтината южноамериканска авиокомпания. Трябва да си влюбен. Трябва да знаеш на кого му викат Амур и да те е праснал с една стрела в задника. Трябва да ти е станало лошо, като си слязъл на Китовското летище, защото надморското равнище е малко над 3000 метра, съответно кислородът е доста разреден и няма чудно в това, че националния отбор на Бразилия губи с пет гола разлика на 4000 м над морето. Чупката не знаел къде е от замайване в главата, "Божке, изтръпна ми главата от любов". От кислорода е, Чу, от кислорода, но за любовта кислород в главата не е нужен.

Чупката съветва всички влюбени след него в еквадорки – "влизайте в страната с три блистера хапчета против разстройство". Други пояснения няма.
Еквадорска валута няма - навсякъде се плаща в щатски долари. Ето откъде иде липсата на ликвидност в американската валута. Чу видял всичко Китовско - бъдещите баба и дядо, докторските им къщи. Размазал се – имало и домашна прислужница, дето носела нещо като нашенското "скутаче" и коса на кок. Ето откъде ги измислят тия сериали, латиноамериканските. Там се говори на испански, затова предполагаме, че през цялото време е държал Джоселин малко над лакътя и се е усмихвал на другите. Такива снимки сте виждали сигурно само във "Фейсбук" и сте се чудили какъв коментар да оставите.

Става и малко тъжно. Никъде няма такова зелено като в Еквадор. Ред индиански къщички, ред водопади, ред джунгла, най-отгоре безредно са върховете на Андите, най-високият в Еквадор е над 6000 м. С цялото ми уважение – Политинци и Рибарица могат да пият една вода. Малко сте пътували, честно.

Там е центърът на света. Нулевият меридиан пресича нулевият паралел 0’0’ (не е WC). Чупката и Джоселин са се снимали как обкрачват центъра на света. И го постнал в социалната мрежа. Някой е написал отдолу "вие сте се разчекнали, бе".
И все пак Чу в края на лятото от центъра на света се прибрал в България. Малка свинщина, но решил, че някак, някога трябва да довърши висшето си образование в специалност "Право". Закъде без него в Латинска Америка. И така мъчи сезона есен-зима на семестриалните изпити точно три пъти. Хиляди, хиляди, хиляди километри по въздух, за да се върне в Америка, а тя от Еквадор за Америка, за да се срещнат и да утвърждават любовта.

Това не е характерно за нашите разбирания. Българинът влиза в магазина и дели сметката за хамбургския салам с любовта си, за да не го ощипе от парите за джанти на Ауди-то. В другия случай - на алтруизма - нашият ще извади 4 000 лв. за операция на гърдите ѝ, понеже промоция е смъкнала услугата от 6 бона надолу до 4. Българинът е измислил мъжката самобръсначка за крака и жени-киборги с кило пластмаса покрай ребрата.

Чупка, у Флорида те направиха човек, тука стават едни ужасии - живеем от едната контрабaнда до другата, чакаме да свърши всичко и се надяваме нещо да стане – да ни преведат 13-а заплата, минималната да стане с 30 лв. отгоре, 2012-а да ни прати кометата или нови парламентарни избори, никой не се е влюбвал от цифровите порно-канали насам и развлечението на младите е да виждат умрели пиксели ("I see dead pixels"). Тъжно време, но ще го изживеем. Никой не го заслужава, но някой трябва да го преживее.

Ние сме източномакедонски националисти и ни е толкова страх да пътуваме, че имаме нужда от твоите хапчета при влизане в Еквадор от страх, че животът ни може да се обърне, ако продадем Ауди-то и с парите заминем, ако се изпикаем някъде между Лиляч и Ваксево и държим билет за някъде по-далеч от Калотина или Кулата. Разбираме от всичко, но не и как да живеем. Като допиша това ще си взема една порция кебапчета от "Лидъл" и ще си помисля. Отпред на паркинга. Ти взе брошурата за Флорида в оня офис, а аз – лекциите. Единият се прее*а.

В българската си пауза Тони Манчев разтрогна с българската си любов. Казал ѝ без увъртания, че сърцето си е оставил по американските континенти. Безвъзвратно. Да си намира някого и него да забрави. Приело се. След три дни нишата била запълнена. Имам допускане, че малко след публикуването на настоящото мацката ще иска да замери Манчев с нейна история. Драма ли? Глупости. Само разместване на пластовете. Все пак ми се искаше малко да се хванат за гушите. Такъв съм си. Куче мръсно, аз те чакам да си дойдеш от бригадите, а ти залюбваш разни мулатки... нищо подобно. Никакви сцени. Ние сме модерни хора с една връзка в резерва, един парашут и съответната му връвчица. Дърпаме при нужда и няма страшно. Пет години ли, дърпай и се приземявай.

Нова година в Мадрид. Искаме и ние. Чупката не е искал. Искаше, след като нацелува Джоселин в зимната ваканция да си дойде за едно изпитче по никое време в средата на зимата, но след фалита на една от любимите му нискотарифни компании той се оказал без прехвърляне от Мадрид за София. Ей така. Каца и му казват, че има три дена в Мадрид, ако има късмет друга компания да поеме закъсалите.

И понеже ги няма парите се свива като маче в най-евтиния хостел в Мадрид и със 50 $ в джоба спи три нощи и дояжда забравените сандвичи в сака от Кито. Пак от там, момичето му пратило пари, за да се прибере. Та Новата година му беше в хостела до площад "Пуерта дел Сол", където 50 хиляди празнуват Нова година. Малко ядосан, гладен и некъпан в пияната и весела тълпа бил и Чупката. Какво му се радват толкова, мислил, там дали не продават пица на парче и преджапва Мадрид, за да дири нещо. В това време 14 души се напъхахме в една гарсониера и струва ми се и при нас е било не по-малка блъсканица. Имахме амбициозната задача да се унищожат 10 килограма руска салата и 10 л. алкохол. И ние разбираме от тържества.

На четвъртата година – втора любовна бригада Чу и Джоселин.

Чупката много сутрини ставал към 5 ч., за да могат по "Скайп" да си говорят. Тежко е – любов през хиляди километри. Символите от техните съобщения преминавали разстоянията над Бяло, Средиземно море, Атлантическия океан и като пощенски гълъби слизали до лаптопа на улица "Атакамес и Нуниес де Бониля" в Кито. Когато се срещнали измежду любовта, Чупката решил да предложи брак. Миналото лято се влюбил, няколко месеца дистанция и сега ще предложи. Момичето приема, но на нейните родители сметнали да не казват. Ние да си се оженим, пък те ще научат по-натам. Майката и бащата на Джоселин са лекари, хора с положение и недолюбвали желанието на дъщеря им за музикална кариера и момичето е нещо като черна овца на семейството и най-добрата политика била да не се казва всичко на родителите. Най-малко пък женитба.

На сватбата си Манчев бил по дънки и маратонки "Пума", сиви, и до днес си ги носи. На сватбата нямало по-възрастни от 30-годишни. Нямало триста старци на селското. Нямало 10 мегавата от кумовете, чайници и сервизи. Джоселин забила с бенда. Естествено Чу взел всички необходими документи за целта от България. И за там трябва тест за Васерман и прочие. След това се разходили в джунглата над Кито. Абе какво ви разправям.

Картинка от края на същото лято: Тони Манчев е на летището, женен, но без жена си се връща в Европа, има да довършва висшето си образование. Малко преди това ми звъня да го запиша за един от факултативните изпити. Събуди ме през нощта. Часовата разлика забравил. Добре бе пич, ама мислиш ли че някога ще го работиш. Тая не се знае. На изпращането и двамат си поревали. Ако гледаме обективно за 27 часа път заедно с прекачванията с най-евтините авиолинии сигурно и вие щяхте да ревете. Любовта си е отделно.

Изръшка света, преспа остатъка на една нощ и на сутринта беше на изпит. Яви се със сивите "Пума". Ние сме космополити. По линия на иронията и двамата имахме петици на тоя изпит.

Изпитите минаха и дойде последната година. Тогава бяха и държавните изпити и Тони Манчев по факултетна книжка нямаше лев. Ни лев пара. Просто идваха държавни изпити и той нямаше как да замине в Америка, да се върне в паузата, да изкара изпитите и от тука пак в Кито.

Ако пак не сте разбрали, че е намесена любов – Джоселина дойде в България и когато се запознахме тя ми каза "наздраве" и крайната им цел беше тук да останат завинаги. Идва тя, установява се при него и през септември звъни стационарния на ул. "Атакамес и Нуниес де Бониля" и "Мамо, татко аз съм се оженила, ще се видиме кой знае кога".

Герена forever. Но визата ѝ била тримесечна и ако не спази реда щели да я депортират. Сега се сещам, че Република България не разполага с 1700 $ за депортиране на еквадорка. Ако ги имаше нямаше да сме на тия заплати и за това на принципа страх лозе пази мацката на 90-ия ден отпраши обратно. По стечение на обстоятелствата и аз бях на нейното изпращане. Джоселин реве, Чупката реве, гледат ме мене - аа, аз няма да рева, това си е вашата история, аз дойдох за изпита за правоспособност в Министерството на правосъдието.

На връщане от солидарност към Чу изтърпях два часа еквадорска народна музика в колата. После ми беше лошо и виждах жълти петна навсякъде. Не искам да си спомням.

И пак ви казвам че Амур има пръст – Тони Манчев е гол като пушка. Джоселина тъмън пристигнала в родината си му казва "аз ще ти пратя пари за билета, изкарай изпитите и те чакам, гърдите са ми настръхнали" (примерно). Чупката отвърнал, че няма да ползва парите, защото е мъж, макар и той да бил настръхнал някъде (примерно). И какво ще прави? За държавните изпити не му трябва подготовка – така и така се е забавил с няколко месеца и ще хване следващата сесия – отива в Кипър, за да работи 4 месеца за билет и 100 евро на джоб. В кв. "Герена", Кюстендил, има мъже.

Какво се работи в Кипър – спасител. Значи трябва да се учим да плуваме. Язовири бол - две седмици тренировки и изпита за спасители е взет.  След 4 месеца в Кипър и три държавни изпита Чу се оформи като доста мургав магистър по Право. Готов за износ, замина за любовта си точно 7 часа след последния изпит.

Днес, тези дни, Чупката учи испански на английски и работи в компания за износ на рози и казва, че за беден Еквадор е добро заплащането. Мацката е озвучител в еквадорското народно събрание и паралелно бачка за музикална кариера.
Първата си любов Тони Манчев от Герена срещна на кандидат-студентските курсове, а една студентска бригада го ожени.

Въобще образованието си е полезно.

Ясно ни е, че Чупката отиде от светло в тъмно и Еквадор има кусурите си – висока престъпност, голяма част от жителите са доста по-бедни от българите, гетата им са страшнички и втория официален език е "кечуа". Но има нещо друго – някой си вдигна чуковете, каза аз съм се влюбил и пусна завесата.

Пътеписът е част от книгата "Опити за любов и щастие" на Калин Василев.