Любов моя, моя любов

Едно мъжко любовно стихотворение от мексиканския поет Хайме Сабинес. Превод от испански: Виолета Бончева.

Любов моя, моя любов, любов, изровена внезапно
от мидата на смъртта.
Искам да се угостим с тебе,
да обичам с тебе искам,
да те докосна, да те видя.

Сам на себе си го казвам, а в моето тяло
го казват влакната на кръвта ми утаена,
казва го болката в обувките ми
и устата ми, и моята възглавница.

Обичам те, любов абсурдна, моя,
цял оглупял, изгубен, просветлен,
сънуващ рози и откривател на звезди
и "сбогом", казвайки ти,
отново
до тебе се завръщам.

Обичам те до стълба на онзи ъгъл,
на килима на стаята самотна,
в чаршафите, от твоето тяло хладни,
където спи вода от макове.

Коса от въздух буден,
нощна река потъмняла,
бананова плантация, сляп кошер,
любов изровена от паметта ми само,

ще следвам стъпките на твоите нозе нагоре,
на твоите бедра
и теб самата.