Любов

Огромен змей е лятото в пустините 
гори задъхан въздуха до смърт 
и слънцето гори върху къпините, 
къпините и нивите кипят.

И аз вървя и търся те загубена 
в пламтящите и утринни нивя, 
о, мое слънце сред земята влюбено, 
със малката и весела глава.

И сладък мед гори и пей по устните, 
в кръвта ми плуват хиляди звезди, 
аз ида и над мене се отпуснаха 
на лятото металните гърди.

Задъхвам се от зной и жажда огнена, 
петите ми са пламнали в пръстта 
и пее и потъва, лудо погнато, 
сърцето ми в бездънните жита.

Огромен змей е лятото в пустините, 
задъхана е черната земя, 
аз пия сок и мъка от къпините 
и търся те, и в нивите вървя.

Никола Фурнаджиев