Когато ти дойде до гуша...

Животът е пътуване, преливащо от приключения и интересни неща. Той не може да бъде изчерпан. Това, което се изчерпва, е представата, която имаме за него. А когато това се случи, съзнанието ни започва да пропуска настъпващите нови порции живот.

В тези моменти се осъзнаваме притиснати в капана на рутината - работата, грижите, монотонно протичане на дните. Момент, в който цветността е превърната във вехто сиво, а в същото време преживяваме черни и мрачни стресови ситуации и напрежението кънти с пълна сила.

Точно тогава ни идва до гуша и сякаш животът ни задушава. Усещаме, че пределната точка е близо. Започваме да се борим с всички сили, искаме да се отскубнем, защото започват психични и физически трудности - мисли, които не искаме и не може да спрем, притеснение и тревожност, водещи до задух, треперене и липса на желание за каквото и да било.

Съпътстващи фактори могат да бъдат:

- Усещане за загуба на смисъл и еднообразието. Те идват от това, че сме забравили, че човек сам създава смисъла, който открива в света. Но когато забравим, спираме процеса на смислотворене и се оставяме на запасите смисъл. Когато им дойде краят, се чудим какво става. Ти си смисълът и смисълът си е в теб!

- Усещане за загубата на сигурност - мисълта, че сме финансово, физически или по друг начин застрашени е другият основен фактор. Дали ще се стигне до страх от смъртта или ще остане на ниво притеснение от загуба на работа, това ни натиска паник бутона. 

Внимание! щура идея, разчупваща нагласите и отношението ни: а защо не си направим нов бутон - да вземем хубаво копче и да си го натискаме за включване на радост и спокойствие - това, което ни липсва. Защото и радостта и спокойствието са вътре в нас, просто понякога го забравяме.

Ето 3 неща, които правят излизането от този период по-трудно:

1. Спираме да правим нещата, които ни харесват и обичаме. Вместо това можем да започнем постепенно и по малко да ги правим, дори да не ни носят същото удоволствие.

- Да възстановим общуването със себе си и останалите. И да достигнат нови нива, да потърсим нови форми на изразяване и контакт.

2. Искаме всичко да е ясно и подредено. В ситуациите с много неизвестни желанието за яснота пробужда тревожност и влошава способността ни да открием яснота. 

- Да пробваме фразата "Нещата се случват по най-добрия начин". Тя успешно може да ни въвлече в настоящето и прекъсва негативните и неполезните мисловни модели, за да сме в по-добро състояние, от което да управляваме промяната, да проучваме и да се справим наистина по най-добрия начин.

3. Фиксираме се върху това колко са ужасни и странни мислите, чувствата и усещанията. Така ги рамкираме, а те стават още по-упорити. Също става и като се притесняваме от притеснението и тревожейки се за тревожността. Колкото повече се борим с мислите и емоциите, все повече ги засилваме - те са като пружина, която бидейки натискана, увеличава силата и съпротивлението си.

Ето какво можем да направим, за да излезем от този период:

1. Да започнем осъзнато да преживяваме случващото се. Да открием позицията на наблюдателя, мета нивото, от което си проличават правилата на играта - стъпките, по които се случват нещата и вариантите за промяната им.

Помнете, че всеки проблем е определен процес. За да бъде този процес "проблемен", той трябва да притежава всичките си условия и характеристики. За да е висока тревожността, трябва да мислите определени неща, да се притеснявате за други, да бъдете някъде и да се случват нещо конкретно.

Но имайки тази информация и променяйки нещо, мислите, усещанията, позицията на тялото, средата, ще се случи промяна и в процеса "тревожност".

2. Да си позволим и приемем случващото се, да дадем свобода и да се доверим на позитивното намерение на живота или мъдрото Аз (на едно ниво те се сливат, но за това друг път), а защо не и на нашия организъм, еволюционният процес, който ни е създал с грижа през милионите години от големия взрив, за да бъдем тук и сега. Ние сме част от същия този процес, ние сме този процес.

Отваряйки съзнанието си за този контекст и разширявайки перспективата можем да открием сили и да разберем, че всъщност това не е душене, а опит за събуждане. Силно разтрисане, от което имаме нужда и протегната ръка, опитващи се да ни събудят от хипнотичното състояние на биороботи. Защото тогава можем да заживеем пълноценно и щастливо.

Както е казал писателят Ричард Йейтс "светът е пълен с магически неща, търпеливо чакащи изострянето на сетивата ни." А най-голямата магия си ти - звездни пространства, осъзнаващи себе си.

Още интересни статии на автора може да откриете в неговия блог. 

Снимка: freespiritualquotes.com