Когато... те има!

Когато цигулка засвири в нощта
и красиви звуци обличат звездите,
когато знаеш, че не си сама,
в джоба сложила мечтите.

Когато някъде далече
сънят отново те отвежда,
когато приказно човече
в прозореца отвън поглежда.

Когато вярваш в чудесата,
които другите отричат
и слагат маски на лицата
и уж радостно въздишат.

Когато пълната луна
с лъчи косата ти погали,
когато вчера и сега
във звездовремие са спрели.

Когато мислиш, че света
е нещо толкова красиво,
когато с много доброта
в цвят превръщаш всичко сиво.

Когато можеш да се смееш
дори на собствените грешки,
когато чувстваш, че живееш
и плачеш в моменти тежки.

Когато можеш да протегнеш
към друг ръката за подкрепа,
когато в тъмното погледнеш
и чуеш думи да прошепва.

Когато има смисъл, че си тук
и с усмивки музика създаваш
Когато рисуваш с думи и звук
и цветни картини раздаваш.

Когато... те има!