Книга за книга. Автор срещу автор
Байчев и Стоилов. Или още Добромир и Иван. Не е задължително да ги знаете. Всъщност, няма откъде да сте ги чували. Или поне не все още.
Срещаме последните поради иновативното литературно турне, които двамата правят, определено загадъчно като "2 в 1 Книга за книга. Автор срещу автор". Без да превръщаме настоящото обаче в очерк на пътешествията им, да разберем повече кои са те?
Добромир Байчев и Иван Стоилов са автори, пишещи и можещи хора. Добромир е завършил Кинорежисура в НБУ и се подвизава като сценарист на предавания от рода на "Господари на ефира", "Пълна лудница", "Кантора Митрани", с редица спечелени конкурси за сценарии зад гърба си. Иван пък е изцяло свързал посвещението си на правото с попрището си на съдия.
Тънката червена линия, която ги обединява е Литературен конкурс "Развитие" на КДА "Развитие". Тазгодишният юбилеен конкурс ги възнаграждава като отрежда на Байчевия роман "Глиненият цар" първо място. Книгата на Иван Стоилов пък "Екстрийм - една рокаджийска история с автобус" печели специалната награда. Авторитетното жури в лицето на Георги Господинов, проф. Ивайло Знеполски и доц. Бойко Пенчев решават, че българската литература има нужда именно от това - от нови, свежи и дълбочинни романи, които човръкват по най-тънките струни на човещината в нас.
В последващото представяне на двата романа, които вече се предлагат на родния пазар, пък се наложи уместното сравнение за творбите като представители на българската история от последните 45 г. Нашумелият слоган за какво и дали 45 години стигат се подема на нов тон от двете книги, дисектиращи българския дух от 45 г. до началото на 90 г. на ХХ век.
Фактологично "Глиненият цар" представя един история за човека, поставен на изпитание и в търсене на смисъл, ситуирана в политическия затвор Белене. Историята, позиционирана географски на остров Персин, заслужено може да претендира за българската версия на "Човека в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл, доближавайки се до езиковото майсторство на Ремарк.
Байчевите герои обаче се случва да живеят в едно необичайно българско време, което в универсален план крие драматизма на човешкото, което оцелява въпреки условията и напук на невъзможностите. Основният протагонист - хирург, безвиновно затворен в Белене, намира себеизразяване в играта на шах-мат, която се явява и метафора за описаното и гонещо се черно и бяло в човека. Търсенето на човека в човека се явява и водещата нишка, с която авторът ни дава отговор на извечния въпрос на смисъла.
Сходно търсене на смисъл и себеизразяване се явява и водещия тон на Стоиловата "Екстрийм - една рокаджийска история с автобус". Позиционирана в началото на 90-те, точно 45 години след мракобесието Белене, историята ни посреща отново покрай Дунава. Този път обаче героите - млади рокаджии на новоизлюпената демокрация, прекрачват ограниченията му в преследване на рока и търсене на смисъла.
В шеги и закачки при паралели с Алековия Бай Ганьо и едно повсеместно усещане за патиланстване у героите, неусетно се пренасяме на концерт на рок бандите "Екстрийм" и "Аеросмит" в Будапеща. Но не това е гвоздеят на програмата в романа - напротив, със завидна лекота успяваме да усетим кръстопътя на онези същи наши познати, които ние сме, когато сме в търсене на себе си. И пак преплетено с неимоверната задача за намиране на смисъл. Смисъл, гарниран с много смях и щипка рок.
Авторите бият по клишетата и застават срещу предразсъдъците. Затова защото КНИГАТА ЗАСТАВА ЗА КНИГА. Което неимоверно означава, че автор няма как да бъде срещу автор.
