Какво виждат другите в нас?

Колкото и да познаваме себе си, колкото и да сме осъзнати, ние никога няма да можем да видим онова, което другите виждат в нас. Някои ни гледат през очите на любовта, други през завистта, но общото е, че всеки вижда до голяма степен това, което носи в себе си.

Много често другите забелязват в нас толкова повече от това, за което си даваме сметка. За някого ние сме или ще бъдем велики, необикновени, божествени. Разбира се, винаги ще има и хора с по-ниска оценка от тази, която сами бихме си дали.

Всичко това до голяма степен зависи от чувствата на човека към нас – дали ни е обикнал или сме му антипатични? Сами знаете как някои хора имат способността да намерят дефект и в най-чистото същество, но също ви е познато на какво е способна любовта.

Преценката, както при позитивните, така и при негативните чувства може да бъде субективна, но въпреки всичко, трябва да признаем колко скрити кътчета понякога открива човекът до нас. И все пак ще ни привлече това, на което се възхищаваме, което липсва в нас, което не сме научили. Ще видим именно това, за което най-много мислим и върху което сме насочили вниманието си. Ако това е болката, болка ще се проектира, ако това е красотата, красота и ще има пред очите ни.

Не се сломявайте, не се обиждайте на тези, в чиито представи сте по-ниско отколкото във вашите, защото това не винаги показва какви сте вие, а по-скоро какви са те. Ако сте видени като творба винаги ще има в живота ви критици, но ще има и автор, чиито емоции са го вдъхновили да я създаде... така че огледайте се и вижте не себе си, а другите!

Но не забравяйте, че все пак така ги виждате през вашите очи.