Какво представлява паническото разстройство
Паническото разстройството
Паническото разстройството се характеризира със спонтанно възникващи и нерегулярно повтарящи се пристъпи на паника – засилена тревожност, която нараства до степен на ужас.
Съпровожда се от силен вегетативен дистрес – сърцебиене, задушаване, болки в гърдите, световъртеж, гадене, изпотяване, тремор, дереализации и деперсонализации.
По време на пристъпа хората изпитват силен страх, че ще изгубят съзнание, ще припаднат, ще полудеят, че губят контрол над себе си и дори че загиват.
Пристъпите са кратки по продължителност – до няколко минути.
После настъпва постепенно успокоение, но често между тях хората очакват с тревога следващо повторение. Това нарушава нормалното им социално функциониране.
Паническото разстройството и изолация
Страхът да не настъпи пристъпът на улицата ги кара отначало да не излизат сами, а понякога и изобщо да не напускат дома си. Изпитват страх и да остават сами в къщи, тъй като "няма да има кой да им помогне при настъпване на паническия пристъп".
Към паническото разстройство се прибавя агорафобия – страх от излизане навън, от пътуване с превозни средства и пресичане на улици.
Хората, които страдат, настояват да имат непрекъсната връзка или поне непосредствена близост с лице, на което имат доверие и предимно на лекар. Често само неговото присъствие и подкрепящи думи са в състояние да ги успокоят и да прекъснат паническата атака.
С поведението си досаждат на близките и започват да се чувстват отблъснати, потиснати, напълно парализирани в социалните си комуникации.
В миналото това разстройство не се наблюдаваше така често и вероятно по-голямата част от случаите са били причислявани към страховата или страхово-хипохондричната невроза, без да се проследява и отчита достатъчно пристъпният характер на паническите състояния.
Какво причинява паническото разстройството
Днес преобладава мнението, че за настъпването на паническия пристъп имат значение нарушения в серотониновата медиация в подкоровите и по-специално в лимбичните мозъчни структури.
Обсъждат се генетични предпоставки, като не се отрича значението на някои отключващи фактори – ендокринна пренастройка (пуерпериум, преклимакс), остри психотравми.
Много по-често страдат жените, но не е пощаден и мъжкият пол
Все още липсват пълни епидемиологични изследвания, но заболяването е често и с тенденция за зачестяване. До установяването на диагнозата пациентите преминават през многобройни клинични прегледи и най-различни, често пъти ненужни изследвания. Част от случаите развиват вторично депресия.
Установяването на точната диагноза е важно, тъй като днес разполагаме с лекарствени средства, които овладяват в значителна степен паническите пристъпи.
Хипохондрични изживявания
Хипохондричните изживявания са синдром, който може да съпътства различни психични разстройства. По съдържание се отнася до преживяване на човек, че той страда от заболяване, каквото всъщност не съществува.
По сила хипохондричните изживявания могат да са една прекомерна фиксация върху собственото здраве, взиране и надценяване на всички вътрешни усещания от организма, които се тълкуват неправилно.
При засилването им се стига до хипохондрични опасения, страхове и убеждения. Когато тяхното съдържание стане странно по интерпретации и неразколебимо с каквито и да било доводи и доказателства, може да се касае за хипохондрични налудности, които нерядко съпътстват депресията и шизофренията.
Тази хора сами настояват да им се правят все нови изследвания, често не вярват, че получените резултати са верни, намират начини да ги повтарят, чувстват се пренебрегнати от медицинския персонал. Обиждат се, когато ги посъветват да се свържат с психиатър.
След разумен обем от прегледи и изследвания за отхвърляне на соматична патология, все пак пациентите трябва да бъдат убедени за необходимостта от психиатрична консултация. Това е толкова по-наложително при нарасналите възможности на фармакотерапията в психиатрията, особено в съчетание с психотерапия.
Един добър начин за справяне е да се потърси професионална помощ.
Още от автора:
