Какъв искам да стана като порасна?

Много възрастни все още търсят отговора на този въпрос и въпреки че физически са пораснали, те успяват да "станат" предимно от леглото. Другото значение на думата някак си отлежава, като забравено вино...

Най-често избират да станат такива, каквито трябва да станат, за да угодят на мама, тате или за да напълнят след време пенсионния фонд. Малко са онези, които наричам мечтатели с крака или тези, които вървят към своето призвание.

Защо това е така? Повечето хора смятат, че трябва да дойде големият момент в живота им, да получат проблясък, да дойде светлина отнякъде, да се промени всичко изведнъж, да чуят тайнствен глас в съня и като заря да блесне великата идея.

Истината е, че това рядко се случва и твоето призвание не винаги означава нещо мащабно и грандиозно. Точно в обикновените моменти се случва да открием какви искаме да станем, в малките моменти, които ние избираме да направим големи.

И точно там виждаме и усещаме какво ни кара да се чувстваме живи, какво искаме да правим още и още, какво ни вдъхновява и стимулира... Не е нужно да си следващият Ричард Брансън или Опра, за да оставиш следа в живота на другите. Твоето предназначение може да е да си прекрасна учителка, да организираш събития, да снимаш, да рисуваш, да запознаваш хората, да правиш уникални торти и т.н.

И ако още се чудиш, попитай себе си какъв искам да стана сега? Какво искам да направя още днес? На кого искам да помогна или на кого ще направя живота по- цветен още сега? С какво ще допринеса за другите и ще искам да го правя всеки ден с удоволствие? И заслушай се... в сърцето, в порива на тялото, в шепота на момента.

Заслушай се в себе си, не в другите и техните очаквания, усмихни се на претенциозната им важност и помни: това, към което изпитваш страст в живота е най-ценното, което притежаваш и само ти можеш да ни го покажеш :)

Още положително настроение от Марта Демирева може да откриете на martademireva.com.