Как взимаме решения?

Взимането на решения става въз основа на чувствата, които изпитваме в момента. Не си даваме сметка за това, а си мислим, че решенията ни са резултат от рационалните ни мисли и доводи.

Ако не можем да вземем решение за нещо тук и сега, ставаме неспокойни и тревожни. Тревожността е следствие от пасивното ни поведение. 

Взимайки решение, напрежението спада. Издига ни на по-високо ниво – ставаме уверени в себе си, сякаш си казваме – МОГА да се справя. Остава да насочим всичките си сили към това решение, да му се посветим.

Решения се взимат във всеки един момент

Ако не знаеш какво решение да вземеш, задай си следния въпрос: Аз знам, че не знам, но ако знаех, какво би било? Изненадващо ясно може да отговори всеки на този въпрос. 

Когато вземем решение и успеем, смятаме, че е наша заслуга. Това се харесва на Егото ни. Когато вземем решение и не успеем, търсим нещо или някого, който да обвиним. Никой не обича да си признава грешките.

Как взимаме решения дали да ни прередят на опашка или не?

Направете си следния експеримент:

Отидете в кварталната поликлиника и помолете хората да ги прередите.

Първи вариант:

- Извинете, може ли да мина пред вас? Много бързам.

Хората не са много добронамерени (всички бързаме!), макар че задавайки молбата си като въпрос, има шанс да ни пуснат да ги прередим.

Втори вариант:

- Извинете, може ли да мина пред вас, ЗАЩОТО много бързам?

Хората са по-склонни да ви пуснат, първо защото им задавате въпрос, и второ - използвате "Защото". 

И в двата случая имаме въпрос – Може ли…? Въпросът носи енергия. Когато ни питат, Егото иска да отговори, за да се покаже интелигентно, възпитано – така изглеждаме важни!

Във втория случай, освен въпрос, имаме и аргумент – "защото"… Тогава сме по-склонни да проявим човечност и добронамереност.

Още "тактики" за влияние върху другите – на тренинга "Основи на НЛП".