Как създаваме своята реалност?

Докато преглеждах дневната си порция The Mind Unleashed, видях една доста интересна статия за това как се случва манифестирането на нашата реалност отвъд Закона за привличането или мисли се за здрав, богат, щастлив и обграден с прекрасни хора, виждай се като такъв и ще привлечеш тези неща към себе си...

И тъй като има неясноти покрай теорията, че ние буквално създаваме света си от нищото чрез мислите и чувствата си, а същевременно информацията е разпокъсана, една такава компилация на наличните към момента разсъждения и то на български изобщо не е за изхвърляне :)

Като за начало изглеждат безумно логични въпроси от рода на: Защо ако сами създаваме реалността си, не създаваме повече щастие, любов, хармония и всички други прекрасни и позитивни неща, които могат да му хрумнат на човек? Значи ли това, че не ние създаваме реалността си посредством мислите си? И ако в крайна сметка наистина сме създатели, къде е проблемът, как се получава разминаването между желано и реално?

Основно факторите за разминаванията могат да бъдат разгледани от следните перспективи:

• Тъй като през голяма част от времето (дори самата продължителност е неосъзната) караме на автопилот, това означава и че самото създаване се случва несъзнателно. А това включва и неособено приятни ситуации и изживявания заради дълбоко вкоренените вярвания за това, какво можем, какво заслужавме, а и дори какво ще е по-интересно да се случи. А това на моменти води и до нещо, което може да бъде прието като самосаботаж. На помощ идват два метода:

- единият е препрограмиране на подсъзнанието, така че дори когато си на автопилот, да привличаш към себе си най-прекрасните неща. Това препрограмиране може да стане чрез т.н. Mind Movies, хипноза, достигане на медитативно състояние и повтарянето на положителни и окуражаваши думи и т.н.;

- другият "метод" разглежда човекa не толкова като подлежащ на различни операции компютър, колкото като многопластово създание, което по-скоро има за цел и средство да изживява различни състояния. В този ред на мисли ключова е осъзнатостта: ако съзнаваш мислите си, те не могат да те достигнат.

• Ако аз съм създател, значи всички останали също са създатели, т.е. реалността не се определя единствено от това, каква визия за живота си има Пешо, а и от представите и желанията на всички останали около него, че и на тези, за чието съществуване дори не подозира.
  
  
• Реалността, за която мечтаеш, няма да се случи, докато просто си седиш и си я представяш, това е едва началото. Необходими са и действия.
  
  
• Когато решиш какво искаш, остави на нещата сами да се манифестират, т.е. остави представата си настрана, не я конкретизирай в големи детайли, за да има повече свобода на действие за създаване на необходимите обстоятелства например. В противен случай ще отнеме повече време... може би дори и някоя друга инкарнация :)
  
  
• Когато опаковката ти пречи да видиш същността... Много преди да разбера изобщо за нещо такова като Закон за привличането или пък да започна да се интересувам от "вселенски работи", ми се случваше да искам нещо, да стане реалност живота ми и да мрънкам, че не е точно това, което съм искала . На ниво изживяване това също си струва (защото няма нещо, което да не си), но ако целта ти е да получиш нещо и държиш на него, по-добре се вгледай в същността. Което може би ще се случи и от само себе си :)
  
  
• Минава време между желанието ти и реализирането му; ако се съмняваш в реализирането му, ако си негативно настроен или решиш, че вече не искаш това в живота си, се случва пренасочване в посока, която зададеш. Това не е саботаж или край, просто промяна.
  
  
• Разграничаването лесно-трудно. Ако гледаш на нещо като на лесно постижимо, то е естествено, че ще се реализира бързо и без усилия, но ако нещо за теб е трудно, то това означава много повече време, зор, пот и кърви. Пример в стил "Тайната": кое е по-лесно – да отидеш навреме на работа, ако си се поуспал, или да спечелиш милиони от тотото? Отговорът на ниво разум е очеизваден, но на ниво Вселена първо, че и двете нямат абсолютно никакво значение, и второ, че изобщо няма концепция за трудно и лесно.
  
  
• Няма някаква строга зависимост между манифестациите на различните хора, между времето, необходимо за реализирането на едно нещо и съответно за реализирането на друго, т.е. няма как да изградиш умения за създаване на реалност, всичко е само за себе си, уникално и неповторимо изживяване, дори да ти напомня на други.
  
  
• Може би едно от най-трудно разбираемите и обяснимите: не "получаваме" това, което искаме, в случай, че противоречи на нашата висша същност или на предназначението ни, на смисъла на живота ни тук.
  
  
• Не виждаш това, което искаш, в света си просто, защото... искаш прекалено много неща, искаш непрекъснато, дотолкова, че уж всички са ти "ценни", но в крайна сметка от толкова искане забравяш за себе си и за света си такъв, какъвто е сега; не успяваш да оцениш възможностите. Колкото повече искаш, толкова повече "полученото" не утолява жаждата ти и в един момент искаш заради самото искане.

Следва продължение...