Как да обичаш истински

Проблемът е, че винаги бъркаме любовта със силното привързване. Мислим си, че то показва, че обичаме, когато всъщност това е просто пристрастяване, което причинява болка. Колкото по-силно притискаме човека към нас, толкова повече ни е страх да не го изгубим и ако го изгубим наистина, то неминуемо ще страдаме.

Пристрастяването казва "Oбичам те, затова искам да ме направиш щастлив". А истинската любов казва "Oбичам те, затова искам ти да си щастлив. Ако това включва мен - страхотно, ако не – аз просто ти желая щастие". Чувството е много различно.

Силното привързване означава да държиш някого много изкъсо, а истинската любов е да държиш много нежно, да се грижиш, да позволяваш на нещата да се случват естествено. Колкото по-силно сме привързани към другия човек, толкова повече ще страдаме, но е много трудно за хората да го разберат. Те мислят, че колкото по-изкъсо държат някого, толкова повече показват, че ги е грижа за него, но не е така. Те просто са се хванали здраво за този човек, защото ги е страх, че иначе ще ги боли.

Всяка връзка, в която трябва да си с друг човек, за да се чувстваш завършена личност, е обречена на трудности. В един идеален свят хората трябва да се събират, когато вече са завършени личности. Така те могат да оценят тази цялост в другия, а не да очакват той да им осигурява чувство на щастие, което те сами не чувстват в себе си.

За съжаление проекцията (придаване на определени качества на друг човек) върви ръка за ръка с романтичните чувства. Ние проектираме нашите идеи, идеали, желания и романтични фантазии върху друг, но той просто не може да ги изпълни.

След опознаването всеки осъзнава, че срещу него не стои принцът на бял кон или Пепеляшка, а всъщност един нормален човек, който също се бори със своите демони. И освен ако не го видим такъв, какъвто е, и не почувстваме любов, доброта и състрадание към него, вместо само сексуално желание, то това би била една много трудна връзка.

 Автор: Jetsunma Tenzin Palmo / Превод: Мария Петрова за HighViewArt.com