Как да обичаме родителите си?
"Чрез прошката ще позная моята невинност."
Много хора са имали в миналото си преживявания, когато им се е искало родителите да ги обгрижват и обичат повече. Някои носят белезите от нанесени травми до ден днешен. Събитията, причинили травмите, биха могли да изглеждат непростими и егото да се вкопчи завинаги в болката и страха.
Как да преобразуваме болката и страховете си? Как да обичаме родителите си дори ако не сме получавали нужната ни обич от тях?
Да простим на нашите родители. Но как?
Понякога белезите от болката са толкова големи, че не можем да си представим някога да простим и да забравим, да обичаме родителите си и да се свързваме само през чувството на благодарност към тях.
От нас зависи да направим избор - да останем в болката и страха или да преработим тези чувства. Едно упражнение за преработване на чувствата на страх и болка в любящо и приемащо чувство на обич е следното: ПИСМО ДО МАЙКАТА и ПИСМО ДО БАЩАТА.
Вземете лист хартия и започнете да пишете писмо до майката. Намерете това време и свободно пространство само за вас и усетете чувствата си. Ако ви е трудно, може да започнете с обръщение и да продължите в примерния текст по долу:
Скъпа мамо,
Това, което искам да ти кажа, е......
Винаги съм искал(а) да чуя от теб.....
Когато ти ми каза..., аз се почувствах....
Когато ти направи....., аз се почувствах.....
Приемам, че.....
Аз съм отговорен (отговорна) за......, ти си отговорна за......
Прощавам ти за....
Прости ми за....
Благодаря ти. Обичам те.
Оставете свободно да се лее мисълта ви и изливайте чувствата си. След това може да скъсате писмото или да помислите как да го съхраните. Не е нужно да го изпращате на вашата майка, но ако чувствате, че можете (искате) да го направите, постъпете както го усещате.
Като минат няколко дни, може да направите същото и с бащата - да напишете и на него писмо. Дори да са починали родителите или някой от родителите, дори да не познавате майка си или баща си - напишете какво мислите, но най-вече - какво чувствате.
Изцелението започва веднага, не е нужно другият да откликва, това е претенция на егото. Достатъчно е само вие да притежавате силата в себе си да излекувате всички взаимоотношения в живота си. Въпрос на избор е.