Къде отива душата ни, когато сънуваме?

Сънуването е изключително важна част от живота на индианците. То е вплетено надълбоко в техните традиции и духовни практики. Те дори учели децата си задължително да запомнят това, което сънували, за да могат след това да го декодират и по този начин сънищата ги направлявали в живота им.

Къде обаче отива душата ни, когато сънуваме?

Остава в тялото ни или пък заедно с нас поема пътешествие извън него?

Всички тези въпроси изхождат от презумцията, че имаме само една душа. Според индианците обаче ние имаме цели… три. Първата е нашата его-душа, която е вплетена в дъха ни. Втората е тяло-душа, която дава на тялото ни енергия и живот докато сме будни. Третата е нашата свободна душа, която напуска тялото ни докато сънуваме.

Така че индианците буквално вярвали, че нашата душа ни напуска докато сънуваме и изследва други измерения. Тя действа, докато физическото ни тяло спи. Другите две души пък остават скачени с тялото, докато свободната душа пътува из света на сънищата.

Светът на сънищата

Според индианците умът и тялото ни не сънуват. Те твърдят, че единствено душата ни е способна да сънува, освен това тя пътува из целия свят докато спим. Представителите на древните племена вярват още, че щом се отдели от тялото ни, душата общува с други души на хора, както и с такива на животни. За тях светът на сънищата е също толкова реален, колкото този, който населяваме.

Индианците вярвали още, че животът, който живеем всъщност е един голям сън, а сънищата ни са начинът да си припомним колко преходен е светът всъщност. Още повече, че за представителите на тези племена няма никаква разлика по важност между материалния свят и света на сънищата. Дори, ако някой е ухапан от животно по време на сън или пък сънувал, че е болен, неговите събратя го лекували в материалния свят.

Нашите водачи (ментори или ангели пазители) комуникират с нас посредством символите в сънищата ни. Всъщност сънят е време в, което получаваме важни съобщение. Щом един индианец се събуди, той задължително отивал при някой от старейшините на племето, за да разкаже какво е сънувал. Старейшината пък тълкувал съня и разкривал на сънуващия какво духът му иска да му каже.

Много хора вярват, че животът всъщност е училище за нашите души. Според индианците обаче душата ни има и второ училище и това е светът на сънищата.

Нов поглед към сънищата

Древните племена възприемали света на сънищата като реален. За тях всяка вечер ние се качваме на астрален самолет, за да получим духовни наставления, ориентир за бъдещето си и връзка с Духа.

Всъщност сънищата са смятани за основния комуникационен канал, чрез който комуникираме с висшия Дух. Той не може да ни дава напътствия, без да влияе на свободната ни воля. Ние трябва да се учим от собствените си грешки и да научаваме уроците си сами. Именно заради това получаваме напътствията си чрез сънищата и символиката в тях.

Ако индианците са прави, би трябвало да започнем да обръщаме по-голямо внимание на сънищата си, защото вероятно именно там се крият отговорите на всички въпроси, които имаме.

Източник: drugitenovini.com