July Morning на най-хубавото място
Днес ми се прииска да напиша нещо. Нещо кратко. Кой знае, може да звучи малко лигаво и наивно на повечето от вас. Знам, че има и читатели, които ще го оценят.
Беше приятна сутрин. Още сънена усетих как слънцето, току-що изгряло, нежно гали кожата ми, а през вратата на терасата влизаше леката и приятна свежест на утрото. Излежавах се известно време и просто се наслаждавах на момента, на слънцето, на себе си и колко добре се чувствам.
После погледнах телефона си и видях как всички снимат море, слънце, изгреви и за момент ми стана тъжно, че си прекарвам "Юлското утро" вкъщи, а не на плажа.
След това си спомних за хилядите пъти, в които съм била на море, когато съм гледала изгрева, разхождала съм се по плажа до среднощ или съм танцувала на дискотека до сутринта. Спомних си и празнотата, която изпитвах във всички тези моменти. Колкото и хора да имаше около мен, колкото и приятна да беше атмосферата и компанията, винаги нещо ми липсваше.
Много пъти съм споменавала за проблемите си с храната, тялото си, манията да бъда слаба. Това нещо се пропиваше във всяко мое преживяване. Колкото и хубаво нещо да ми се случваше, никога не можех да го изживея докрай, защото в мен винаги живееше онова усещане, което можеше да развали и най-приятната емоция. Усещането, идващо от това, да не се чувствам комфортно в тялото си и винаги да мисля, че не е достатъчно съвършено. Липсваше хармонията помежду ни.
В крайна сметка осъзнах, че точно днес съм прекарала една от най-прекрасните си сутрини. Преди нямаше да мога да се насладя дори на най-романтичния изгрев, за който се сещате. Но сега, когато този период от живота ми все повече избледнява и се превръща в странно приятен спомен, от който си взех много поуки. Сега, когато с всеки изминал ден се чувствам все по-комфортно със себе си и тялото си, дори едно обикновено утро може да се превърне в най-приятното изживяване.
Въпреки че не бях на морето или на плажа, аз бях на най-прекрасното място. Бях в тялото, което обожавам. Тялото, с което все повече и повече се разбираме и в което за пръв път от години мога да се почувствам спокойно и приятно. Защото открих хармонията помежду ни. Защото спрях да търся красотата си в чуждите очи. Защото открих, че мога да се усъвършенствам с всеки изминал ден. Защото храната вече не е враг на мен и тялото ми, а помощник по пътя към целите ми.
Пиша това, за да окуража и други момичета, които минават през подобни преживявания. Няма нищо по-хубаво от това, да се чувстваш добре със себе си. Просто не спирайте да търсите хармонията, баланса, чистотата и красотата. Както в храненето, така и в отношението към тялото ви и към вас самите.
Когато сме в плен на диетите, манията по храненето и това как изглеждаме, не бихме могли да се насладим и на най-прекрасните преживявания, които животът може да ни предложи. Но когато се освободим от тези окови и се наслаждаваме на себе си, дори най-обикновеният ден може да се превърне в истински приятно изживяване.
