Изгревът над Кардамена

Църквата малка, там на брега

в стените й бели, изгревът спря

надигна се леко над планината

и блясък от злато разля над водата

От този изгрев, спокоен над Кардамена

душата ликува в лъчи упоена

в небето разстила се цвят с портокали

в оранжево-жълто боите са спряли

и сливат се в син, до обширен простор

и погледа бяга с вълшебния взор

морето спокойно поема лъчите

целува ги с нежност до висините

Над купола черен, с кръста за вяра

магично оранжево сърцето отваря

От този изгрев, спокоен над Кардамена

душата празнува, с лъчи обновена.