Ина Григорова: три стихотворения за любовта

Три стихотворения за любовта от Ина (Радостина) Григорова, подбрани от книгата й "100-те часа на денонощието":

ТРАВМА

Вървяхме и говорехме разумно.
Аз стъпвах твърдо, равно по земята,
усмивката ми - като ръкостискане,
и в думите далеч те превъзхождах.
Но строгото ми токче се подхлъзна,
тогава ти през кръста ме прихвана
и ей така, с един-единствен жест,
с една ръка
ме понижи в жена.

***

ОПИТ ЗА АМНЕЗИЯ

Този дъжд пронизва най-дебелата стена.
Какво като ми е добре и без любов?
На цялото легло лежа по ширина
и цялата ухая на "Смирноф".
Така ми идват впрочем хубави идеи
за писане на дълго ненаписани неща...

***

СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ

От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек -
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се сменим
с жената под дървото.