И изобилието, и оскъдицата са вътрешни състояния, които се проявяват като ваша действителност

Много хора се оплакват, че останалите не се отнасят с тях достатъчно добре. "Не ме уважават, не ми обръщат внимание, не ме признават". "Другите желаят да ме манипулират, да се възползват от мен. И никой не ме обича".

Това, което мислят, че са е: "Аз съм едно нуждаещо се "малко аз", чиито нужди никой не желае да задоволи". Това погрешно възприемане на "кой съм" създава дисфункция във всички техни отношения. Те вярват, че не могат да дадат нищо на света или на другите, както и че светът или другите не им дават това, от което се нуждаят.

Цялата им действителност се основава на едно илюзорно усещане кои са. Ако мисълта за липса — била тя липса на пари, на признание или на любов — е част от това, което мислите, че сте, винаги ще усещате загуба. Вместо да признаете всичко добро, което вече го има в живота ви, вие изобщо няма да го забелязвате и ще мислите непрекъснато само за загубата.

Признаването на доброто, присъстващо в живота ви, е в основата на всяко изобилие, факт е, че когато си мислите, че светът се отдръпва от вас, всъщност вие се отдръпвате от света. Отдръпвате се от него, защото дълбоко в себе си се смятате за незначителни и следователно нямате какво да дадете на другите.

Опитайте това няколко седмици и вижте как то променя вашата действителност: всеки път, когато си мислите, че хората не ви дават нещо — похвала, добра оценка, помощ, любяща загриженост и т.н. — дайте им го вие. Нямате ли го? Ами постъпвайте така, все едно, че го имате, и то ще дойде. И тогава, веднага щом започнете да давате, ще започнете и да получавате.

Не можете да получите това, което не давате. Потокът навън предопределя потока навътре. Всичко, което мислите, че светът не ви дава, вие вече го имате. Това включва и изобилието. Законът, че потокът навън предопределя потока навътре, е изказан от Иисус със следните разтърсващи думи: "Давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви". Източникът на изобилието не е извън вас. Той е част от „кой сте".

Започнете, като най-напред признаете и осъзнаете изобилието извън вас. Забележете пълнотата на живота около вас. Топлината на слънцето, галеща кожата ви, красивите цветя пред цветарския магазин, отхапването на парче сочен плод, изобилието на небесен дъжд. Пълнотата на живота е на всяка крачка.

Забелязвайки тази изобилна заобикаляща ви пълнота, вие се пробуждате, за да забележите вътрешното, спящо във вас изобилие. Нека то се излее навън. Когато се усмихнете на непознат, това вече е поток енергия навън. Ставате "даващ". Често се питайте: "Какво мога да дам; как да помогна на този човек, на тази ситуация?"

Не е нужно да притежавате нещо, за да се чувствате изобилни, макар че ако във вас има постоянно усещане за изобилие, нещата почти сигурно ще потекат към вас. Изобилието идва само при онези, които вече го имат. Това сякаш звучи несправедливо, но ако внимателно го обмислите, ще видите, че не е така. Това е универсален закон.

И изобилието, и оскъдицата са вътрешни състояния, които се проявяват като ваша действителност. Иисус казва същото със следните думи: "Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има." (Марк 4:25)

Екхарт Толе, из "Нова земя"