Христина Маджарова: Три стихотворения за любовта

Останалото е мълчание

Преследвай ме по всичките етажи.
Навсякъде-по стълбите, по асансьорите.
Аз входа на душата си не пазя
и след дванайсет пак ще е отворено.
И колкото по-къси стават дните,
и колкото по-бързо идва зимата,
през точно две врати ще са душите ни.
Поне адресите си имаме.
И имена, и номера, и самоличност,
и всичко важно за едно разследване.
Издирвам мъж, когото да обичам,
да не твърди, че аз ще съм последна.
Да не твърди изобщо нищо лично.
Май съм го срещала (по показания).
Издирвам мъж, когото да обичам.
Останалото е мълчание.

***

Време за кафе

Дойде по поръчка дъждовното време
и към кафето съм ти късметчето.
Когато съм тъжна, обикновено
е само защото вали и е петък.
И чашата вместо мен ти говори.
Но не на кафе, аз гледам на устни.
Очите разказват най-много истории
и без да си искал създават изкуство.
И без да си имал и намерение,
една по една, прочиташ си тайните.
Нали съм жена, а земетресенията
по моя вина са (добре да го знаеш).
Добре е да знаеш, гореща е чашата,
а моите тайни са по-горещи.
Когато престанах да търся щастието,
самото щастие си ме срещна.
И сладко-сладко кафето си пие.
Не само късметче, аз съм и захар.
При мен от дъжда дойде да се скриеш
и всичките капки ми се засмяха.

Невинна 

Липсват веществени доказателства
за моите късни разходки.
Спокойствието ви е разклатено
от тайните на най-кротката,
от тайните ми вдъхновители
(жалко, не ви запознах),
но ще ми позволите ли
да се влюбя и в тях?
Не че ми трябва благословия,
вашата, авторитетната,
но ще си изкривите шиите
всички красавци да сметнете.
Пресмятайте, бройте внимателно,
залагайте предположения
"кой тази нощ я изпрати",
"какво е семейното положение"
Признавам си цялото обвинение.
"Невинна" не бих пледирала.
От толкова подозрения
и съучастниците не крия.
За всеки един признавам.
За съдията-изрично.
А съдията решава
и оправдава момичето.