Христина Маджарова: Три стихотворения

ПО СРЕДАТА НА ТАНЦА

Ще си тръгна по средата на танца.
Наслади ми се (докато можеш).
Не допускам да пропускаме шансове,
а тангото не е само огън.
Огън с огъня не си прилича.
От пожар до пожар има разлика.
Има разлика от "горя" до "обичам".
И след танца ни - сцена празна.
Има разлика от "живея" до "дишам",
от жена до жена - още повече.
Ако някога бъда излишна,
не разменяй обич за обич.
Ако искаш, гори ме до пепел.
И до рани. До задушаване.
По средата на танца сме вече
и в ръцете ти се взривявам.
След средата на танца ме нямаш.
Половини мелодии гоним.
Моят танц е молитва. За двамата.
Ако искаш, хвърли ме във огъня.

***

КОГАТО СЕ ПОЧУВСТВАМ НЕЗНАЧИТЕЛНА

Когато се почувствам незначителна
и твърде малка (за прашинка във зеницата),
ще бъда точката на удивителните,
която е абсурдно да обичаш,
която пишеш, без да се замислиш,
която даже не личи по листа,
най-малък знак, почти излишен.
А как да ми повярваш, че съм истинска?
Едно петно от тъмното мастило,
по-скоро съм следа от нещо минало.
Почти половин живот съм била
на тъмно и така отивам си.
* * *
Пропусни ме (за дълго)
без дори да задраскаш
точка в левия ъгъл.
Пропусни си щастието.

***

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

Не помня с колко приспивателни
надлъгах сънищата липсващи.
Нали си чувал, закъснява лятото,
а аз без него нямам нищо.
И само красотата ми остана,
по-гола от когато си ме имал.
Заспах (за да пропусна драмите),
ще ме събудиш ли след сто години?
Или след часове? Когато искаш.
Когато е удобно, позвъни ми.
Тя, спящата красавица, ще диша
(дори да я намираш за изстинала)
Тя, спящата красавица, сънува
не принцове, а теб. Предупредих те.
И не по лятото, по теб тъгувам.
Ела да провериш, че още дишам.