Хаосът на моите мисли

Не ставай просто част от тях. Не ставай вечно забързана, съжаляваща, неоценяваща и чакаща. Не предлагай себе си така лесно.

Отдавай се, но сама реши на какво – нека сърцето ти да пее, нека грее и озарява всички около теб. Не страдай, не съжалявай, не че няма смисъл от тях – смисълът е именно да откриеш, че няма смисъл. Не го прави, просто защото така губиш част от вярата в себе си. Не я губи. Именно тя ти е нужна, за да си щастлива със себе си – сама или с други хора.

Не е нужно да разбираш. Не е нужно да ти се струва логично. Просто се пусни по течението, успокой се, всичко се случва в съвършен ритъм... Виж го, усети го.
Бъди, бъди изцяло и чувствай.

Нещата сами идват. Те идват, за да ти помогнат, за да те докоснат и променят, но и за да ги промениш самата ти. Този допир е ценен и за двете страни. Позволи му да се случи. Не се затваряй.

Затваряйки се, не можеш да се чувстваш добре, това ти тежи и ти го усещаш. Задържайки неизживени неща в себе си, няма как да посрещнеш с отворени обятия и идващите след тях, колкото и да са прекрасни. Просто няма да има достатъчно място, ще намалява все повече.

Тогава и избухваш – в сълзи, в гняв, в някаква уж негативна емоция, за да се освободиш. Защото не може да останат у теб вечно. Не ги възспирай, наистина ти е необходимо.

Дори когато загубиш вяра... Тя ще те намери, ще дойде при теб, когато се пречистиш. И ще е много повече след бурята.

Снимка: peacefulwarriors.net