Граматика на приятелството
Какво сме ние без своето избрано обкръжение? Без тези, пред които можем да си позволим да бъдем себе си и въпреки това да се чувстваме приети. Без хората, които оцветяват живота със странностите си, акомпанират на смеха ни със своя, допълват подсмърчането ни със своето и натискат малкото палче под еднообразните ни селфита.
В началото това бяха приятелите. На тях можеше да се разчита безрезервно, в добро и лошо, в болест и здраве, докато.... Хайде да не прекаляваме, разбрахме се. А после?
Въпреки, че дълго отказвах да го приема, скромният ми опит сочи, че наистина всичко се променя. Включително и приятелите, за които вярвах, че остават вечно. Всъщност, хората може и да са същите, но статутът става друг. От "приятел" в "преател" – изглежда познато, прилича на истинското, ама... нещо не му е както трябва.
Вече започнах лесно да разграничавам приятелите от преателите. Първите са единиците оцелели, с които наистина нещата си вървят като едно време. В общуването с тях има реципрочност, има емоция, има и смисъл. При вторите, изброените компоненти на комуникацията липсват. Но пък й придават нови форми, според които бих ги класифицирала така:
1. Рицарят на печалния образ - търсят те само и единствено, за да проведат монолог, в който да си излеят проблемите - без реално да се стремят към решение, достатъчно е да дрънкат. За тях светът е изцяло черен (поне в твое присъствие), няма нищо положително за казване. Даже не питат обратно "А ти как си?", поне от куртоазия. Евентуална причина - страхуват се да не изтървеш нещо приятно и да развалиш хубавата раздумка.
2. Раздвоен език - използват контакта, за да раздухат някакви клюки, вероятно повечето неверни. За тях не е от значение дали презираш или харесваш човека, за когото се говори, дали за пръв път чуваш за съществуването му или го познаваш. А може пък и да ти е роднина. Важното е лошата дума да бъде казана. В перфектния вариант ще изкопчат и от теб малко негативизъм по нечий адрес. Хайде де, кажи сссссси, знам, че исссссскаш!
3. Жокера - с вечната усмивка, срещите му се организират единствено с цел да демонстрира уменията си за наизустяване на тъпи вицове от "забавните" сайтове, които често представя като прясно изфабрикувани лафчета. Няма развитие към смислен разговор.
Всеки опит за повдигане на каквато и да била тема, бива поругаван с поредната дебелашка шегичка, на която, като същински Къци Вапцаров, само изреклият се забавлява. Обикновено Жокера завършва пиян под някоя маса, недал нищо не само на света, а дори и на човека отсреща... Е, освен малко материал при евентуално виждане с номер 2.
4. Дъждовно-вятърничав – появява се рядко, за кратко, обикновено те оставя с неприятно хладно усещане. Дава признаци на съществуване единствено, когато е преодолял всякакви морални бариери и е в пълна готовност да иска услуги.
5. Low attention span - имате си пълноценна комуникация, удовлетворяваща и за двете страни, ама докато не се появи нещо ново, лъскаво и по-интересно. Често след като залъгалката изгуби блясъка си и се почувстват самотни, изпитват мощен прилив на носталгия и се обръщат назад. До следващия път.
6. С усмивка от старите ленти - някога го е имало, може би дори е бил не просто приятел, а най-добър такъв, но отдавна си му забравил гласа и само някоя случайно изскочила снимка с минала давност припомня за тази "вечна дружба". А може би е по технически причини, защото задължителен атрибут за тези хора е разваленият телефон. Ти чуваш свободен сигнал, но при тях позвъняване така и не постъпва.
Явно и функцията за показване на пропуснати повиквания се поврежда, защото те така и не връщат обаждане. Навярно пак софтуерен проблем. Капакът са изгубените по трасето реплики във вайбъра!
Ако се получаваха, човек все би намерил време да драсне едно "Жив/а съм, благодаря, не ме занимавай"… Но не би. А пък от рекламите все ни призовават уверено да пръскаме пари за "умни" телефони!
В заключение, малко са смислените хора като цяло. И намаляват от година на година. Благодарна съм, че все още ги има в живота ми, защото важното е не количеството, а качеството. С гордост ги наричам приятели и ги обичам.
А на преателите ще задам един въпрос – знаете ли кои хора наричат grammar nazi? Ако не, проверете. Това са хора като мен. Заключенията оставям на вас.
Снимка: raingarden.deviantart.com
