Горяли сме и в каузи невъзможни

Такива - изтъкани

Такива сме -

раними, беззащитни

и вечно тебе търсещи, Любов!

Такива сме -

понякога страхливи,

понякога безумно смели,

до живот!

Такива сме -

човечни и тревожни,

и жертвено понесли своя кръст!

Горяли сме и в каузи невъзможни -

без страх от божията мъст!

Такива сме!

Но всичките сме хора,

и ако не забравяме това -

не ще да съдим,

нито пък ще спорим,

защото всеки има си съдба!

Раними сме -

коравата ни същност,

готова всеки миг да поддаде -

черупката - надяната е външно,

но вътре всеки има и сърце!

А ти, Любов,

все искаш саможертви,

ала затопляш цялата ни кръв -

за теб свещички палим в черкви -

животът ни без теб,

е като смърт!

И все те търсим,

често заслепени,

не виждаме,

че всъщност си пред нас,

забравили,

че ти течеш във вени,

които изтъкани са от страст!

 

Автор: Поетесата с метлата