Габриел Импаглионе: Сега оставям ръката си легнала на твоя ханш...

Цикъл стихове на аржентинския поет Габриел Импаглионе. Превод от испански език: Виолета Бончева. 

Точно по средата на жизнения сок
името ти носи цвят
който се разпуква

***

ГРАДИНА

Черешовото дърво в мълчаливия си блясък
кара жабите да вярват
че това е луната

***

РАЗКОПЧАВАМ АРОМАТА НА РОЗИТЕ

Разкопчавам аромата на розите
без да бързам

и в тишина прозрачна
отпивам от твоята музика
не толкова от ръцете ти
отколкото от самата мистерия

***

БЕЗВРЕМИЕТО ИЗГАРЯ, АКО ДРЪПНА ЕДНАТА СИ РЪКА

Безвремието изгаря
ако дръпна едната си ръка
извън момента

ако кажа и една ненужна дума
ще падне като птица овъглена тя

ако направя крачка нататък
ако забравя

От прекомерното мълчание
ще избледнеят маковете може би
или не ще намерим никаква следа във въздуха
от дъждовете
И по-добре е да останем тук
на този кораб
пуснал котва за почивка

Ръката ми на талията ти да заспи
Ти свита на кълбо на моите гърди
ще даваш имена на мъничките същества
които
танцуват в твоята усмивка

***

ПОЕТИКА

Откачам от тишината някои думи
като същински плодове
които нямат име

***

КАК СЕ ИЗМИСЛЯ ПТИЦА?

Как се измисля птица?
С шепа пернáт вятър
или със сърце
замаяно от внезапно пробождане?

***

МЯСТО

Сега оставям ръката си
легнала на твоя ханш
в светлосянката

тя знае гнездото си

възприе формата на полета
и онова място с цвят на роза
което пробужда деня

***

ХАЙКУ

Едно зрънце пясък
е капка вкаменелост
или скулптура от слънце?