Докато се тревожиш, животът минава

Това е животът – вечно притеснение. Дали за едно, дали за друго – човек винаги се тревожи. Все има нещо на сърцето, което му тежи. Я за работата мисли, я някоя любов го мъчи или някой му липсва.

Всъщност защо човек се притеснява? Може би защото не е сигурен за нищо на този свят. Несигурността води до пълен хаос в главата ни. Всеки се страхува за различни неща.

Кажи ми едно нещо, за което някой е сигурен на този свят? Истината е, че дори не знаем дали слънцето утре ще изгрее. Представи си, че то наистина спре да свети? Какво ще се случи тогава? Пълен хаос? Най-вероятно, да.

Затова много харесвам хората, които се страхуват да не пропилеят живота. В крайна сметка нищо не е сигурно. Само това, че някога ще умрем. Всъщност това е една от интересните части на живота. Замисли се – ако всичко беше сигурно, би било доста отегчително. Просто ще се загуби тръпката на живота.

Ако някой ме попита – какво избираш? Веднага отговарям – мистерията. Животът е твърде кратък, за да живеем скучно.

А ти какво искаш да знаеш? Дали пътя, който поемаш е правилен? Това никой не може да ти каже със сигурност. Заради това все чувстваш неспокойствие. Това е страх от неизвестното. Много искам да ти кажа нещо. Докато се тревожиш, животът минава. Затова се притеснявай само за едно – да не живееш напразно.

Изпитвай страх от бездействието. Всяко едно нещо може да ти донесе провал. Провал – грешна дума. Извинявам се! Исках да кажа – израстване. Не се плаши от това. Отново казвам – нищо не е сигурно. Но... най-голям ще бъде провала на бездействието ти.

Само си представи, че слънцето утре не изгрее? Колко неща пропусна да направиш днес, защото бездействаш или се страхуваш? Не позволявай на нищо да те контролира. Ти си свободен като птица с безкрайни възможности!

Още от Златина може да прочетете в Страница за щастие.