Добромир Банев - Любовта зависи от времето вътре в нас

Често заглавието на филм или книга са олицетворение на живота такъв, какъвто го чувстваме в момента. Наистина, няма нищо по-хубаво от лошото време, стига то да е споделено с точния човек. С ледения дъжд на декември валят безброй въпроси – наистина ли сме щастливи с човека до себе си, обичаме ли всеотдайно, можем ли да загърбим егото си в името на другия…

Сега не е време за самота.

Връзките са странно явление. Приличат на времето, което идва и си отива със своите собствени капризи. Бурни като море, леки като бриз, изгарящи като слънце, те се променят така, както след безгрижието на летните дни настъпват ураганните ветрове на есента и ни се приисква да извършим нещо драматично, нещо немислимо, въпреки последиците.

Причините да обичаме са безкрайни и непредвидими, затова за любовта има толкова оправдания. Склонни сме да търсим вината извън себе си, когато допускаме грешки. Обикновено обвиняваме другия, ако в определен момент изпитаме досада. Някои продължават да обичат на инат, докато други потъват в страховете си да не бъдат отхвърлени, в случай че признаят пред света най-човешката нужда да бъдат обект на нечие желание.

Никой не може да каже как да обичаме правилно. Да вкараме любовта в някакви норми, означава да я поставим в кавички, далеч от идеята за мъдър цитат. Компромисите са неделима част начина, по който поделяме живота си с някого, но и те имат праг, щом заблудата се превърне в осъзната невъзможност да останем отдадени като при първа целувка. 

Времето няма никакво значение, защото всъщност не съществува. Важно е времето вътре в нас. От начина, по който възприемаме себе си, зависи как се отнасяме с другия. Защото любовта е действие. Действие, неподвластно на сезоните, и дъждът навън добре знае това.

Автор: Добромир Банев