Дишането - феномен на всички живи същества

Дишането е общ феномен за всички живи неща. Свързани сме с всичко живо. Това е процес, който случва тук и сега, няма как да дишаме вчера или утре. Дишането принадлежи само на настоящето.

За разлика от всичко друго – живеем в миналото, мечтаем и правим планове или се тревожим за бъдещето. Осъзнавайки, че точно в тоя миг дишаш, ти си в реалността и никъде другаде. Това е една от основните причини по време на медитация да се съсредоточаваме върху самия акт на дишането, върху дъха.

Да, този акт е ужасно скучен, бихме могли да го заменим с далеч по интересно нещо, но факт е, че спомага за развиване на осъзнатост.

Не е нужно да си умен, образован, интелигентен, мъдър, за да... дишаш. Достатъчно е да наблюдаваш дишането и ставаш малко по-умен, по-образован, по-мъдър. Вдишаш – издишаш, вдишаш – издишаш – това редуване не е ли миниатюрен модел на самия живот? Има движение, има промяна, има процес.

Можеш да го засилиш, можеш и да го притихнеш дъха си. Можеш да го забавиш – да дишаш едва-едва, без да си повдигаш гърдите – едно почти спряло дишане. А можеш и да го ускориш – да го предизвикаш, да го молиш да е в съзвучие с вътрешния ти свят – когато си напрегнат – да пулсира с теб, когато душата ти пее – да пърха в доволство.

Можеш да дишаш без да ти е необходима никаква воля, а може и да впрегнеш волята си за по-малко от секунда. Можеш да го накъсаш, можеш да го съкратиш, а може и да го... спреш.

Искало ли ти се е насилствено да манипулираш дъха си?

В какво се съдържа хармонията? В ритмичното вдишване и издишване, в свободното владеене на дишането – да го забавяш, да го ускоряваш или в несъзнаваното дишане – просто дишане – най-първично, без мисъл, без воля?

Откъде тръгва дишането? Накъде отива? Не е ли то врата, която се отваря навън - към света и затваря навътре – към Аз-а? Не ставаме ли с дишането едно цяло с цялата вселена?

Опитай се да следиш собственото си дишане без прекъсване. Много бързо ще установиш, че си се разсеял, че мислите ти са скочили на друго място, върху друг обект. Нужна е концентрация. Опитай отново и отново и наблюдавай какво се случва – с мислите ти, с тялото ти, с духа ти. Това носи радост и усмивки.

Дъхът ти е винаги с теб – навсякъде и по всяко време… Замислял ли си се?

Заповядай всяка събота на Духовни практики.