Диагностични критерии за депресия
Съвременната цивилизация не ни спестява неблагоприятни събития от личен или масов характер и най-честата реакция на цивилизования човек днес е депресията.
При депресията може да се проследи един континуум от нормалната тъга, изпитвана от всеки човек (при нещастие, загуба на близък или на връзка с особена емоционална значимост, разруха на ценностната система, неуспех и пр.), до голямо депресивно разстройство и други психични разстройства – шизофрения, епилепсия, алкохолизъм и пр.
Между нормалното и патологичното
Разделителната линия между нормалното и патологичното реагиране би трябвало да се търси в социалната дисфункция, нарушеното социално приспособяване и отклоненията в поведението.
Някои автори предпочитат да наричат преживяванията на тъга, изпитвани от всеки човек при значима за него загуба, "реакция на траур".
Когато тя става прекомерно продължителна, дълбока и извежда индивида от нормалното за него равнище на функциониране, използват термина депресия.
В случаите на психотично разстройство, изразяващо се във възникващо и повтарящо се без убедителна външна причина, предпочитат термина меланхолия.
В съвременните класификации голямата депресия се описва чрез тъй наречените диагностични критерии, които в отделните случаи могат да са различно интензивно изразени.
Тест: Страдате ли от депресия?
Диагностични критерии за голяма депресия:
1. Потиснатост на настроението /тъга, плач, чувство на вътрешна празнота/.
2. Намален интерес към развлечения, удоволствия и дейност.
3. Загуба на апетит и спадане на тегло.
4. Безсъние или свръхсънливост.
5. Психомоторна потиснатост или тревожна възбуденост. Липса на енергия, чувство на умора още от утринните часове.
6. Чувство за малоценност, чувство за вина, което може да стигне до налудност.
7. Лоша концентрация, забавено мислене.
8. Постоянни мисли за смърт или мисли за самоубийство.
При определени случаи могат да са налице всичките критерии, но поне един от двата – потиснато настроение и загуба на чувството за удоволствие от живота са задължителни за диагнозата.
Периодичност
Депресивните епизоди могат да се повтарят през различни интервали. Има "светли периоди", които могат да траят месеци, години и дори десетилетия.
Могат да се сменят депресивни и манийни състояния /при т.нар. биполярни афективни разстройства/. Особено заблуждаващи са т.нар. маскирани, соматизирани депресии.
Депресивни разстройства, свързани с неблагоприятни жизнени събития
Те могат да са следствие на кризисни състояния или на продължителни психотравми, довели до психично изчерпване. Днес животът предлага твърде широка гама от неблагоприятни жизнени събития. И все пак най-значима остава невъзвратимата загуба при смърт на близък.
Всяко заболяване, било то остро или хронично, и особено нелечимо и инвалидизиращо се преживява като тежка лична загуба, която може да доведе до депресивно реагиране.
Не всички индивиди при едни и същи обстоятелства изпадат в депресия. Очевидно е значението на силата на личността. От нея зависи дали ще се справи с нещастието и ще го преодолее, като намери нови форми на приспособяване.
Един добър начин за справяне е да се потърси помощ от специалист.
Още от автора:
