Да си призная

Докато спеше, си откраднах от дъха ти.
Усети ли? Целувах те, докато спиш.
Докоснах скулите ти. Леко, с устни.
и във съня ти тихичко се скрих.
Облякох рокля от дъждовни капки -
ако си жаден - да те утоли.
Преминах през съня ти. Много кратко.
Достатъчно да го напълня със звезди.
Пресякох го. Почти недоловима.
След мен остана мирис на небе.
И нещо, дето казва, че ме има.
За тебе само...цял живот за теб...

Радосвета Аврамова - Caribiana