Да се родиш уморен и на 15 да живееш живот на стар човек...

Работата ми в последните години е свързана в голяма степен с общуване с млади хора. Изглежда вдъхновяващо. Но невинаги е.

Не искам да звуча като застаряваща жена, която критикува младите поколения, защото не иска да приеме мисълта, че остарява. Не е това. Напротив, радвам се, когато попадна на свеж, мотивиран и креативен младок, който кипи от живот и желание да върви напред, да открива света пред себе си, да го променя.

Със следващите реплики ще предизвикам възмущение у мнозина, но стоя зад думите си, които са базирани на опит и факти, а не са фикция. Аз съм на 38 и твърдя, че напоследък доста често виждам повече живот у възрастните хора, у хората от моето поколение и от това на майка ми и баба ми дори, отколкото у младите. Младите хора в голяма част са апатични, меланхолични, отпуснати, безстрастни, с притъпени сензори и сетива. Естествено, не искам да генерализирам, да слагам всички под общ знаменател и да лепя етикети, а говоря просто за моята реалност.

Спомням си с носталгия и мило чувство времената на моето детство и тийнейджърство, когато всички копнеехме да преобърнем света и да го променим. Играехме на стражари и апаши, гледахме филми за истински герои, които правят подвизи, и опитвахме да им подражаваме, мечтаехме да летим в Космоса и да открием лекарство за болести, искахме да спасяваме по-слабите, да бъдем по-добри, слушахме бунтарска музика, вълнувахме се, въставахме, дръзвахме да правим революции в малкия си детски свят. Живееехме с хъс и страст, творяхме, откривахме, създавахме, съзерцавахме, опитвахме да бъдем ролеви модели на по-малките, за да ни радват, като ни подражават.

Сега е някак друго, някак по-празно и на по-мудни обороти…, което ме натъжава. Няма го оня жизнеутвърждаващ плъмък и борбен дух в очите на днешните млади хора. Когато разговарям с деца и ги питам какви искат да станат като пораснат, те ми отговарят апатично - примирено "Не знам" или "Все ми е тая". Когато ги попитам за какво мечтаят, те пак отговарят с "Не знам". Интересува ги да играят компютърни игри и да притежават телефони.

Ако някой случайно пожелае да пътува, то той иска да се придвижи от точка А до точка Б и да битува в луксозното място, което му продава като дестинация туроператора, а не идеалистично-наивистично да опознава нови светове. Ако някой чете, той обикновено чете най-оборотната книга, етикетирана като бестселър. Ако гледа филм, гледа най-касовия, ако купува продукт, взима най-рекламирания… Един свят на покупко-продажби, на готови формули, на клишета, на конвейер… Живот без въображение, без критична мисъл, която да доведе до креативност и иновативност, без страст, без плам и жар, без финес, без усет към детайла...

Мъчно ми е, защото аз харесвам младите. Те са алтернативата и бъщето, те са въплащение на моето желание за градация и промяна. И смятам, че времената, в които живеем, им дават целия ресурс и капитал, а те като млади хора носят целия потенциал да направят живота... жив, какъвто той по презумпция трябва да бъде.

Да се родиш уморен и на 15 да живееш живот на старица или старец, без мечти, без въжделения, без желание за революции и подвизи, е тъжно. Не ми се иска децата ни, стожерите на бъднините ни, да живеят в тиха апатия и безстрастие. Иска ми се ние, като техни предци, да успеем да ги запалим да живеят, а не само да калкулират дните и да отмятат безсмислени часове в така или иначе краткия календар, наречен живот.