Да работиш писател

Да работиш писател означава моментално да се примириш, че всички завинаги ще те имат за безработен. Понякога дори и ти самият.

Да работиш писател означава да вървиш много пеша, да подслушваш в градския транспорт, да гледаш хората, които не познаваш и да си ги измисляш. Защо са тъжни, усмихнати, облечени нелепо, угрижени или сами. И да слушаш внимателно хората, които познаваш, да попиваш интересното, което им се случва без да ги съдиш.

Да работиш писател означава ти самият да живееш много, да си позволяваш да си глупав и безразсъден, да избереш да си навън дори с 5 лева в джоба, да пътуваш, да носиш на алкохол, да се наслаждаваш да си сам, а после и да не си сам.

Да работиш писател означава да предпочиташ да страдаш, дори за малки неща, защото те те карат да пишеш, а това пък после те прави щастлив. Но само за малко. Щастието се изплъзва за миг и ти отново го гониш по улици, ъгли, лица и допири.

Историите не се раждат между четири стени и писателят не може да стои на едно място. Белият лист не е в компютъра, а в сърцето. И е винаги недописан.

Да си писател означава да приемеш, че написаните ти думи вече не са твои. И от това да ти е добре.

Снимка: writinglives.org