Да прочетем морето… или статия за феновете на Пратчет
Всеки голям автор има своя уникален прочит на природните явления (и без те да са основна фабула). Замислям се и в съзнанието ми мигновено изскача името на Тери Пратчет. Представям си как той би поднесъл една морска история и започвам смело да си съчинявам (разбира се, измислям си доколкото познавам автора):
Леля Ог се озова точно на този плаж, точно в това време, точно на това място. Пак си беше пийнала от туй нещо, дето мяза на онуй нещо, но не е точно то и хоп - телепортира се при голямото страшно и солено мокро.
На плажа седеше едно сърдито джудже, което предлагаше нещо за пиене, което всъщност май беше друго нещо. Леля Ог, експериментатор по душа, но темерут по природа се зачуди дали да не удари един гълток. Решението взе бързо само като помисли, че вътре може да има и някоя капка дори фалшив ром.
- Хей, джуджето, сипи ми малко от онуй, пор на зор! - последното Ог го беше научила от испанския.
Джуджето бавно и безизразно подаде на вещицата напитката и протегна космата и мазолеста ръка. Ог пусна една монета, изплю се върху нея, защото такова било поверието за възвръщаемост на парите и изгълта всичко до дъно.
Стана й топло, причерня й, а едното й око изскочи от орбита и се върна обратно като с ластик. Отвори очи и видя, че е на дъното на голямото страшно и солено мокро. Омръзна й това безцелно телепортиране! Изплува тромаво до повърхността, издрапа като ранен албатрос и се стовари на сушата.
Пак ли пътуване във времето?! Каза му на този хитър главорез, Времето, че ако още веднъж я отнесе нанякъде без да иска… Чакай, чакай, това не е ли орангутанът Безакъл, с който играеха като деца? Ами, да, точно той е и годината е... е, да помни дати не беше силната страна на Леля, но поне знаеше, че е попаднала във времето, когато е била на седем.
Загледа се в играта на малката Оги и Безакъл. Тя го беше хванала здраво за врата и го топеше безмилостно в солената вода. Играта на душеница й беше любима. Докато се наблюдаваше отстрани, една малка сълза се спусна по лицето на старата вещица. Все пак, голямото страшно и солено мокро някога не е било толкова страшно…
А сега малко по-сериозно. Няма да ви заливам с информация, като люта вълна през септември, а ще ви предложа три морски стихотворения, които непременно ще събудят всичките ви сетива и размисли и, също както стана с Леля Ог, ще ви отведат на неподозирани места. Enjoy!
Валери Петров - "Сбогуване с морето";
Петя Дубарова - "Аз и морето";
Евтим Евтимов - "Предупреждение".
