Да помогнем на децата да живеят в разбирателство
Ревност, съперничество, завист, раздразнение…всички тези негативни чувства могат да бъдат неизменна част от ежедневното общуване на деца ни без значение от тяхната възрастова разлика или пол.
Труден е животът на родителя, когато не знае как да се справи успешно със ситуации, в които любимите му същества не изпитват любов един към друг.
Но как да постигнем хармония в отношенията на децата, без да се превръщаме в постоянен съдия в боксов мач или арбитър в междуличностни войни? Как да покажем на децата, че най-близкият им човек на този свят е именно техният брат или сестра?
Практични съвети за конкретни ситуации дават Адел Фабер и Илейн Мазлиш, автори на книгата "Братя и сестри без вражди". Те предлагат един забавен и по-различен начин, който да ни помогне да си представим какво всъщност изпитват децата ни и как да се поставим на тяхно място.
Авторите обясняват как се чувства по-голямото дете, когато към семейството се присъедини нов член. За да разберем какво се случва в ума и чувствата на нашето дете, трябва просто да си представим как в нашия подреден и устроен свят, в които ние сме центърът, всичко се променя само за един миг.
Ами ако един ден у дома мъжът ни се върне с друга жена и ни каже, че това е новата му втора съпруга, която ще остане в семейството завинаги? Той я обича безусловно, но обича и нас по същия начин.
Той ни убеждава ежедневно, че тя е прекрасна и много сладка, че трябва да й дадем всичките си обувки и бижута ако е недоволна, само защото е отскоро в семейството и все още свиква.
Тя пък от своя страна всячески се възползва от придобитата власт, от протекциите на съпруга и използва всяка възможна минута, за да ни го покаже. Как бихме се почувствали, ако уж сме обичани от мъжа поравно, но всички се занимават изцяло с новодошлата, защото е в лошо настроение или храната не й харесва?
Как да преживеем новината, че понеже вече сме пораснали ще спим в отделна стая, а в топлите прегръдки на любящия ни съпруг ще бъде новата му жена… но той ни обича поравно, забравихте ли? Да. Ревността замъгли съзнанието ви, дори само ако си фантазирате за подобна ситуация.
Ревността може да влоши отношенията на децата ни още от първата им среща и да се задълбочи с израстването им. Ето няколко полезни съвета, които авторите на книгата ни предлагат:
{GALLERY}
Източник: "Братя и сестри без вражди" от Адел Фабер и Илейн Мазлиш, издателство "Изток-Запад"
Вместо да отхвърляте негативните чувства спрямо братята или сестрите, дайте им правото да ги изкажат – поговорете с нараненото дете, нека то само каже на глас какво го е натъжило в поведението на брат му или сестра му.
И дори какво го е наранило във вашата реакция спрямо създалата се ситуация.
Снимка: AndisBilderwerkstatt / Pixabay.com
Сравняването между децата би могло да повдигне самочувствието на едното дете, което е представяно за по-успешно и да смаже другото. По този начин доста лесно и по невнимание ние засаждаме семето на ревността.
Забравете за сравняването между децата си и помнете, че те са отделни личности с различни качества и недостатъци.
Снимка: shelleywiart / Pixabay.com
Помолете децата да изразят и разкрият чувствата, които ги измъчват по символичен или креативен начин – децата биха могли да нарисуват или напишат с думи какво мислят, а по-малките биха могли да изразят емоциите спрямо другото дете в семейството върху някоя играчка.
По този начин насъбралата се негативна енергия няма да остане в съзнанието на детето заключена и то ще усети, че е било разбрано. Родителят трябва да е готов да види картини с тъмни цветове, грозни карикатури, да прочете ужасни думи и дори да види опустошена кукла.
Но всичко това е въпрос на време. Изливайки чувствата си навън, децата започват да се чувстват много по-спокойни.
Снимка: kieutruongphoto / Pixabay.com
Отношенията между братята и сестрите се променят постоянно и винаги са в процес. В различните периоди в живота си те се сближават или отчуждават.
Няма как ние като родители да положим едни хармонични отношения сега и завинаги, но все пак с малко умения и добра воля бихме могли да отстраняваме лесно трудностите по пътя за постигане на тази хармония и да разчистваме този път така, че нашите деца да си подадат ръка.
Семейството е място, където развиваме уменията си да общуваме и ако успеем да научим децата си да общуват помежду си, дори и в разгара на битка, то това може да е един безценен дар за тях.
Снимка: Victoria_Borodinova / Pixabay.com
Спрете незабавно опасното поведение и покажете как ядът може да се трансформира по безопасен начин.
Въздържайте се да нападате нападателя – вместо да заемате страна в един двубой, бихте могли да посъветвате детето да каже с думи, че е ядосано, а не да го показва с юмруци.
Научете децата да казват на брат си или сестра си какъв точно е проблемът, а не да търсят веднага саморазправа чрез насилие. Често се случва родителят да заема страната на нападателя и да забравя за състоянието на нападнатия, тъй като именно той е сложил началото на сблъсъка.
В такива ситуации е добре да окажем помощ първо на пострадалия, а не да удостояваме с внимание агресора.
Снимка: isabelaraujopereira / Pixabay.com
Да сложим край на неефективните начини за намеса, когато децата се карат – стандартните реакции обикновено водят само до допълнително раздразнение на децата едно към друго, търсейки вина в другия - кой е започнал първи, кой е виновен, единият трябва да отстъпи…
Вместо да повтаряте една и съща ситуация, бихте могли да смените подхода. Приемете, че е нормално едното дете да се ядосва на другото. Важно е всяко да обясни защо е ядосано, да бъде изслушано с уважение и проблемът, макар и смешен понякога, да не бъде омаловажаван.
Изразете вярата си в способността на децата сами да разрешат проблема си и излезте от стаята. Децата ще намерят компромис помежду си.
Снимка: SarahRichterArt / Pixabay.com
Еднакво разпределеното време между децата често може да се усеща и като по-малко – децата имат различно усещане за продължителността на часовете и дните от нас възрастните.
Истината е, че разпределянето по равно на времето ни с децата би могло да превземе целия ни ден и дори да забравим за самите себе си. Авторите на книгата съветват да поставяме разговорите с децата по приоритет и да отделяме време според нуждите.
Снимка: pasja1000 / Pixabay.com
Ако например голямото ни дете трябва да обясни нещо важно за уроците си в училище, то е разумно да помолим малкото да изчака своя ред като го оставим с убеждението, че също е важно.
Децата нямат нужда да се отнасяте с тях еднакво. Всяко има нужда от специално отношение.
Снимка: alteredego / Pixabay.com
Лесно може да си спестите доста тревоги, ако се фокусирате върху нуждите на всяко от децата. Да, наистина е трудно всеки да е доволен, но съгласете се, че не е чак толкова трудно по-лакомото дете да получи още една палачинка, нали?
Снимка: alteredego / Pixabay.com
В подобни ситуации има два варианта - или да заемете страната на собственика или на онзи, който няма.
По-добре изслушайте и двете страни и след това оставете на децата сами да вземат решение и да се разберат помежду като вече са чули доводите на другия благодарение на вашата намеса.
Снимка: thekurupi / Pixabay.com
Разправията отива към нараняване - не губете надежда. Опишете на децата какво виждате, обяснете им че ситуацията е много опасна за всички и затова е нужно време, за да се успокоят. След това ги разделете в отделни стаи.
Снимка: denizhosbas_ / Pixabay.com
Подкрепата – да, нещо без което не може в едно семейство. Двамата родители и близките, които са част от семейната среда трябва да се подкрепят и окуражават взаимно, защото всички обичате децата.
Снимка: pasja1000 / Pixabay.com
