Чудното магазинче

Сряда преметна копринения си шал и тръгна по улицата, следвайки слънчевите усмивки, проблясващи по напъпилите дървета. "Какви ли хубави неща ме очакват днес?", запита се тя и затананика някаква весела песничка.

Обичаше да излиза рано, когато най-силно мирише на розово утро и градчето още се прозява, събудено от изкушаващото ухание на кроасани с масло, носещо се от пекарните, примесено с аромат на смляно кафе и печатарско мастило, идващо от магазинчето за вестници.

Тя мина покрай малкото пазарче за плодове, загледа се по новите книги в книжарницата, спря за малко пред изкушаващата вкусна витрина на сладкарницата и сред кратко колебание между розовите френски макарони, шоколадови пасти с маслен крем и хрупкавите бисквитки с натрошен карамел, излезе с хартиено пакетче домашни бонбони.

Усмихната, тя продължи разходката си, докато една витрина не я накара да се върне обратно. Чудеше се как не е забелязала това магазинче преди. Можеше да се закълне, че вчера не беше тук.

Беше от онези очарователни вехтошарски магазинчета, в които може да намериш истински съкровища. Това, което я накара да се залепи за стъклената витрина беше една шарена кутия, на която пишеше: "За теб". Тя набързо влезе вътре и поиска да види кутията. Продавачът повдигна падналите на носа му очила и подаде кутията.

- Това е за теб - каза той и й намигна.

Сряда се усмихна и побърза да отвори кутията. Вътре имаше ключ.

- Но за какво е този ключ?- попита тя.

- Много просто - отговори човекът. За отключване на врати.

- Но за кои врати? - тя повдигна учудено вежди.

- За тези, които трябва - усмихна се човекът. - Хайде, не губи време.

Сряда стисна ключа в ръката си и също се усмихна. Нейните тайни врати я очакваха. А какво има зад тях? Време беше да разбере.

Обърна се да помаха на продавача за довиждане и... там нямаше никой. Магазинчето беше изчезнало.

Из "Малки приказки за всеки ден", Македонка Шутова