Болното его и смелостта да се промениш

Човек, който изказва чувствата си и разкрива себе си без притеснения и страх, той е осъзнат, решителен и смел.

Човек, който е груб, безпардонен, агресивен, кибритлия, със сигурност има болно его, което не му позволява да разкрива обич, а така той единствено потиска себе си и се отдалечава от хората.

Здравословното его предполага да бъдеш наясно със себе си, да си индивидуалист, да се себеизразяваш и да приемаш мнението на околните, да ги цениш и уважаваш.

Да бъдеш критичен към себе си да се надграждаш всеки един ден. Да търсиш и да се надяваш на обратна връзка, това са характеристики на човек който има здравословна връзка с егото си. Егото е Аз, аз съм центърът.

И това е хубаво, ние сме тук, за да обичаме себе си и да се грижим за нашето духовно тяло с много любов, за да можем да даваме на близките си най-доброто, на което сме способни. Всеки от нас има его.

То не е в никакъв случай непременно негативно натоварено. В днешния свят, който изобилства от информация, парадоксално е, че хората бъркат понятията и ги употребяват грешно. Тези наблюдения ме подтикнаха днес да пиша за егото.

Здравословно его е да знаеш кой си. Когато си смирен, уверен, фокусиран, няма за какво да се инатиш, да бъдеш груб или да се затваряш в себе си, като сърдито дете, тръшкащо се за поредния самолет играчка, от който детето има вече 150 еднакви пластмасови фигурки.

Това са все действия, характерни за човека с болно его. Той е най-вече вербално агресивен (защото физическата агресия се наказва от закона) мени настроенията си ежеминутно, преминава от веселост в грубост и безпардонност най-вече.

Той не уважава никого, не цени останалите, за себе си той е най-най, всички останали са низши, не иска да чуе те какво мислят, обезличава ги, защото той трябва да се чувства ЗНАЧИМ, а болното му его му забранява да изпитва самочувствие сред свежите и позитивни хора, той се чувства обезличен и малък сред тях.

Той не оценява уникалността на всеки един, тя го дразни,защото сам се потиска и го е яд, че не той е "центърът на света".

Имайки предвид казаното до тук болното его си е направо вманиаченост и болест, защото вгорчава живота на човека. Болното Его разболява не само него, но и социалния му живот.

Човекът с такова его няма нито една здравословна връзка, а те са или по принуда, за да не е напълно сам, или са фалшиви и от куртоазия, или са роднински - по задължение.

А може би точно липсата на самочувствие и усещане за значимост, най-вече кара човекът с болното его, да бъде груб, лош,самодостатъчен, надменен и обидчив.

Добрата новина е, че и за това има лек - времето. Много хора с годините успяват да създадат здравословна и балансирана връзка с егото си. Лошата е, че не всички могат да го надраснат.

Историята познава случаи на хора, които цял живот са с болно его. Най-доброто, което би помогнало за справянето с болното его, е да се работи върху самочувствието, да има много любов - да си позволи да обича себе си и околните.

Човек щом е уверен, може само да се любува на света, живота и хората.

Още от Цветина Димитрова може да прочетете на сайта й