Берлин – бляскав и космополитен

Берлин е повече от град, той е магнетично място, събрало колорита на света. По улиците му можеш да чуеш различни езици, да срещнеш хора, които са прекосили хиляди километри, за да са отъркат обувките си по Unter den Linden (в превод "Под липите") – известен булевард, по който се стига до Бранденбургската врата.

Издигнатата като емблема на пруската мощ, арка символизира входната врата на мира в Берлин. По късно, по време на Студената война, през 60-те години на XX век, Бранденбургската врата бе част от "великата" Берлинската стена, разделила Берлин на социалистическата Източна част и Западен Берлин – малкия стожер на федералната немска слава и дух.

Преди години, когато бяха други времена, беше немислимо да се снима човек отблизо с Бранденбургската врата, да мине през нея или да я пипне с ръка. От личен опит сега казвам, че да стоя под нея свободно днес, да докосвам колоните й, ми се струва точно толкова велико, колкото да съм на дъното на Червено море с акваланг или да се изкачвам на Черни връх или Мусала.

Свободата на това място зарежда сетивата, припомня, че човекът е една малка прашинка от естествения ход на планетата. И отминали събития, стремежи, войни, надпревари, налагане на воля и материя и дори премеждия не могат да спрат силата на духа. Той е по-силен от изкуствените прегради и ги преодолява въпреки и заради тях.

Берлин е стар и модерен град, оживено място, в което се чувстваш спокоен и в същото време заситен от срещи и движение на различни по своята култура, традиции, потекло и интереси хора, разнообразна архитектура, световни музеи. Артистичен и културен вход за всички, които искат да преминат през него.

Берлин е епицентърът на световната политика или поне на тази, която дава тон в живота на ЕС и цяла Европа. Тук е щабквартирата на новата Желязна лейди – г-жа Ангела Меркел. Изразните й вербални и невербални средства строяват политическия световен елит и дават заявка за сигурност, стабилност и добър живот на германците, които я припознават и харесват като свой водач.

Следите от ГДР стоят още в живота и в съзнанието на германците или поне на тези, които са живели там и тогава. Пребивавах в една от резиденциите на последния лидер от онова интересно комунистическо време на Източна Германия – другаря Ерих Хонекер.

Сега това място (Waldhotel Wandlitz), стриктно пази тайните от срещите, разговорите, гуляите му с комунистическите лидери Тодор Живков, Николае Чаушеско, Михаил Горбачов или Леонид Брежнев е превърнато в хотел.

Разположен е сред вековни гори, в които е водил делегациите на социалистическите си колеги на лов и развлечения и е в близост до изключително красивите езера - Wandlitzsee и Liepnitzsee.

Днес сградата е престижно туристическо и рекреационно място. Неговият някогашен кабинет е превърнат в детска стая и е направено всичко да се заличат следите на тоталитарното време. Децата рисуват цветя и облаци и цветовете на боичките им са точно толкова весели, колкото и смехът им.

Страховитата военна казарма, охранявала вожда на германския социализъм и намираща се непосредствено срещу днешния хотел е превърната в градски административен център.

Въпреки 25-те години преход и възход, обикновени хора от източната част на Германия, с които коментирах бившия им вожд Хонекер ми споделиха, че страдат носталгично по отминалия и безвъзвратно отишъл си социализъм и биха се радвали да се върне отново времето на ГДР, когато всичко е било евтино, имало е солидна социална система и са си живеели чудесно. Това ме озадачи, защото бирата им и сега в магазина е 0.33 цента за 0.5 литров кен, което е доста приемлива цена, но нейсе.

Голям интерес в последните години предизвиква и историческия преглед на събитията от времето на ГДР. Съпругата на Ерих Хонекер, Маргот живееща днес в Сантяго, Чили подсили тази ретро вълна по социализма, като съвсем скоро издаде дневниците му, писани по време на 5-месечния му престой в затворническата килия през 1992 г., веднага след падането на Берлинската стена и Обединението на Германия.

Книгата се казва "Последни записки" и в тях той коментира перестройчика Горбачов с неласкав тон и го нарича "мошеник", както и други събития през 80-те години на ХХ век и Студената война.

Иначе Берлин си е същият, какъвто си го знам. На мястото са си Райстагът, заради който най-известният българин в света е Георги Димитров. Там са си Александерплатц, Парламентът, Телевизионната кула с ресторантът, където съм яла най-вкусния сладолед в живота си, Колоната на Победата в Тиргартен, старата църква Кайзер Вилхелм, Берлинската катедрала, Пергамон музеум, където е изложен олтара на Пергамон и който впоследствие дава името на музея.

Считан е за едно от чудесата на света, открит е в град Пергама, Анадола, пазарната порта от древния град Милет, Мала Азия, днешна Турция и вратата на Ищар – осмата порта от вътрешния град на Вавилон. Изложените реликви са изнесени от различни части по света по време на разкопки на германски археолози и донесени тук като световни уникати.

Величественият Ka De We с романтичните си бутичета, кафенетата, ресторантчетата с бира и неизменни наденички с картофена салата, U и S bahn-ът, бетоните колони на архитект Айзенман, посветени в памет на Холокоста и струващи десетки милиони евро, чистите улици, колоездачите, небето и гълъбите.

Вратата на Ищар, символизираща властта на древния Вавилон, античния Пергамски олтар и Бранденбургската врата са символите на Берлин, които като ги видиш веднъж, след това дълго време те карат да ги мислиш.

Величествени и пълни с тайни, традиции, напредък и блян на много поколения. Те са онова световното достижение, което достойно стои като непобедима сила и пази Берлин в мирна сплав от минало, настояще и бъдеще. Другият символ са хората – лъчезарни, открити, модерни и излъчващи увереност.

Харесвам Берлин, атмосферата му, глъчката му, лудницата на забързаното му време, многоликостта му и след като си тръгна от него се чувствам дълго време берлинчанка. Като президента Кенеди, но не по неговия начин. По лично мой си, защото времето, животът и светът са различни.

Снимки: личен архив на автора.