Аромат на щастие

Четвъртък започна деня с доза топли горски ухания, смесени с лъжичка домашен мед и парченце лимон в порцелановата чаена чаша, с позлатена дръжка. Любимото му събуждане в ден като този. Когато въздухът е напоен с онова , "особеното" настроение, което се появява с остаряването на ноември.

Когато дните започват да броят крачките си, а цветовете се разтварят в мъглите. Когато устните на утрините побеляват и въздуха мирише на хлад, а косите се скриват в мекички плетени шапки и шалове на весели фигурки.

Когато ръцете се крият в топлите джобовете и пухкави ръкавички. Когато хладните дихания на утрото пощипват бузките и ги кара да поруменеят. Когато все повече започва да мирише на топъл дом и меденки... Когато ти се слушат приказки, разказани от вятъра, впримчен в клоните на бодливият шипков храст.

Даа, добър разказвач е вятърът. Стига да успееш да го хванеш ;) И приказките му от хубави, по-хубави. Особено по това време на годината. Заслуша се Четвъртък в тихия шепот на вятъра и влезе в приказката му.

Отвори вратата на топлата къща, сгушена в мъглата. Сложи си меките пантофки с пухче по ръбчетата. Погали котарака, мъркащ върху плетената възглавничка с дървено копче. Извади кекса със стафиди от фурната. Сипа си от топлото какао със сметанова шапка.

Премести панера с нацепените дърва и протегна ръце към пропукващите в камината въгленчета. Придърпа люлеещия се дървен стол, покрит с вълнено одеяло с рошави ресни и взе любимата си книга. Усмихна се.

Замириса му на щастие.

Из "Малки приказки за всеки ден", Македонка Шутова