157 г от рождението на Петър Дънов: Безграничната Любов приижда

В Любовта е единственото изправление на кармата.

Идва голям обрат, голяма трансформация в съзнанието, нова светлина в познанието.

Само недоказуемото е реално, всичко друго е съмнително и спънка за реалността. Възможното е човешкото, необходимото е Божественото.То се налага.

Идват големи духовни пертуберации. При неприемане и съпротива към Божията воля в тях ще пострадаме.

Душата излиза от Бога, за да се опознае. Безграничното влиза в граничното, самоопределя се. Всички граници създават формите, а те създават посоките на движение за усъвършенстване.

С разделението на половете се е стигнало до двата полюса, до търсене на надмощие, до границите, до насилието, но така и до обрат, до развитие. 

Съзнанието ни се е раздвоило на положително и отрицателно, на низходящо и възходящо, на Любовта и Мъдростта. Но точно разделянето води до изначалната среща, която се постига чрез жертва в името на другите.

Жертвата е законът за правилния растеж. Но се жертва само далото плод, резултат. Затова на всички олтари се полагат плодове, но с разбирането, че символът трябва да премине в действие.

Кармичният закон се регулира само със саможертва. Като отдадеш правото, благото на другите. И различието трябва да е в услуга на еднаквостта. Един да живее за всички. И всички - за един.

Кармичният закон е стриктен кредитор.

В Любовта е единственото изправление на кармата. Тя идва с нея и се променя чрез нея. Чрез осъзнаването, че Любовта е единственото богатство на душата.

Пътят на Любовта е пътят на живота. Любовта е свобода, който я насили, насилва себе си, който я вкарва в затвор, и той влиза в него.

Любовта е строго, хармонично отношение, независимо от социалните отношения. Нито знанието, нито силата, нито парите могат да я задържат.

Не познаваме силната вибрация на любовта, защото не сме готови за нея.

Талантът, гениалността е да мислиш само за едно нещо и то е най-важното.

Разнообразието е качество на Духа, то е изобилие, а еднообразието е сиромашия, то е злото, страданието, но за да има преход към друго ниво.

Любовта отвън е функция на тази отвътре. Нейното отражение се привлича от възвишеното.

Да не се лишаваме от страданията, а да ги използваме. Те са най-голямото ни благо. Никое от тях не е произволно, всяко си има дълбок смисъл.

След всяко голямо страдание иде и Любовта. Колкото страданието се увеличава, толкова и Любовта. Безграничната Любов приижда.

Пътят към будността е този на Любовта. Обичаш възвишеното в себе си.

Будността е един предшестващ подтик, състояние. Както обичта предшества произнасянето на думата Господ.

Буден идва от „будет” - да бъдеш в себе си съзнателно и да изнесеш, да дариш Божествената си искра навън.

Живеещия по закона на любовта всичко може и е вечно млад.

Моралната сила на човека зависи от първичната енергия /прана/ в него. Ако не е еднакво разпределена в тялото му, идват болестите, безсмислието, недоволството...

Падението идва от самозаблуждението, че си излязъл от безграничното.

Като нашия Творец, ние сме сеятелите градинарите и жътварите.

Всичко се засажда, пониква, жъне се в срок. Точно навреме. За великото, за Божественото се узрява бавно, смирено, дълго се готвиш за него, изчакват се съответните условия, бързането води  до яловост. Нужна е закалка чрез огнено претопяване. А горенето води до деградация.

Из „Учителят Петър Дънов. Двата пътя”, 1999 г.