11 май - Ден на библиотекаря

Имали ли сте онова особено чувство, че вие си правите някакви планове за живота, а някъде там горе Господ се почесва по брадата, клати глава и мърмори: „М-не! Имам друга идея за тебе!” Ей тъй съм аз с библиотеката! Цял живот съм искала да бъда ту Индиана Джоунс, ту гаджето на Марти Макфлай от „Завръщане в бъдещето”, певица, актриса, футболист, доброволец в Африка, наемен убиец, а по едно време изглежда съм била в някакво умопомрачение, защото май исках и да съм финансов министър, но вместо това животът, откакто се помня, все ме рита в кокалчетата в посока към библиотеката. И ей го на – библиотекарка станах! Тоест… един вид станах всичко което исках, че и много повече в добавка. Много по-яко е!

Да твърдя, че винаги съм го искала… определено не съм. Даже никак не го исках. Като ме приеха да следвам „Библиотекознание и библиография” навремето, ревах като магаре на плет, че аз книжен червей няма да бъда, няма да го уча това, ще бачкам като магазинерка една година и догодина пак ще пробвам, ама си искам „История и археология” или поне „Право”. Или „Живопис”. Или каквото се сетите друго, но не и това. С триста зора и уговорки ме накараха нашите да се запиша и… Ами това беше! Тук някъде спрях да ритам срещу ръжена.

Тук някъде се влюбих в тая силно подценявана професия.

Тук някъде открих още една причина да не харесвам хората или поне онази част от тях, които, като чуят какво работя, моментално възкликват: „О, в библиотека? Сигурно по цял ден четеш книжки.” В такива моменти ме обзема неустоимо желание да отговоря като маймуната-библиотекар в Света на Диска: „У-у-к!” Ей така – за майтапа, пък и да видя колко от тях са чели Тери Пратчет.

В този ред на мисли, знаете ли кой е най-лесният начин да накарате глупака да млъкне? Просто го попитайте коя е последната книга, която е прочел. Разбира се, това не важи за онзи тежък тип глупаци, които моментално ще се втурнат да ви обясняват, че не са прочели и една книга през живота си, но това не ги прави по-малко хора, нали! О, напротив!, бих казала аз. Напротив!!!...

Отношенията ми с библиотеката са общо взето като отношенията на Мерилин Менсън с дрогата – аз може и да не я обичам, но тя обича мен. Лъжа, бе! Обичам я. Обожавам я направо! Но определено не беше любов от пръв поглед. Тя не е лесна за обичане. Като гениален писател с кофти характер – иска ти се да го удушиш, докато му се обясняваш във вечна любов, а после да му издигнеш паметник на върха на Еверест поради липса на по-високо място.

Библиотеката, мили мои, е началото. Онази божествена искра, която вдъхва живот. Живот не на хора, а на цели общества и цивилизации. Общество без писменост и писано слово е обречено. Общество без библиотеки, които да помнят миналото, за да осигурят бъдещето, е обречено. В Древен Египет писарите към храмовите библиотеки били приближени на властта, освобождавани от военна служба и от плащането на данъци. Към днешна дата и само това последното би било добре дошло, но… каквото – такова. А библиотекарят на фараона бил и учител на престолонаследника. Библиотекар подготвял бъдещият син на Слънцето за властта над най-могъщата империя на древния свят.

Какъв ли би бил светът, ако днес библиотекарите имаха подобна близост до властта!...

Всъщност знам. Знам в какъв шантав, готин, див, абсолютно, непоносимо, нечовешки съвършен свят щяхме да живеем, ако правилата в него определяха хора колегите ми. Нормално. То и без това май откарвам с тях повече време, отколкото с мъжа ми и децата… Някъде бях прочела, че приятелите са извинението на Господ заради роднините. Като се замисля, аз приятели извън библиотеката почти нямам, така че оценявам извинението господне в лицето на хората, с които работя

Отклоних се май! За библиотеката ми беше мисълта.

Та библиотеката… какво исках да кажа?... А, да.

Библиотеката е МОЕТО място. Онова, в което винаги ще се връщам, ще търся убежище и спасение, ще дишам по-дълбоко и по-свободно, ще намирам пътя, когато не знам накъде да тръгна (което за мен си е ежедневие почти). Нищо не пречи да опитате  вие, ако досега не сте. Може би имате нужда от малко библиотерапия.

Всички имаме нужда всъщност.

Автор: Валентина Вълчева

Още нейни текстове може да откриете в блога ѝ: https://valyavalcheva.blogspot.com/