Историята зад една от най-култовите снимки на Манчестър Юнайтед

Tова е снимка, която често може да срещнете в интернет пространството. Снимка, която илюстрира величието на Манчестър Юнайтед и разликата спрямо настоящето за „червените дяволи”.

Прегърнати под проливния майски дъжд, облечени в емблематичния черен екип през пролетта на 2005-та година. Пол Скоулс, Рой Кийн, Кристиано Роналдо, Уейн Руни, Райън Гигс, Рио Фърдинанд, Микаел Силвестър и Куинтън Форчън. Поне шестима футболисти от световна класа.

„Такива бяха дните и си мислихме, че те никога няма приключат”. Тези на снимката дори не са целият наличен потенциал в онзи състав. От картината липсват Гари Невил, Уес Браун, Дарън Флечър и Джон О’Шей. Какво ли си казват част от тези футболисти сега, когато видят снимката?

„Тогава бяхме кралете във Висшата Лига” – споделя Куинтън Форчън години по-късно в интервю, гледайки този фотос. И продължава: „Беше странен ден, защото в съблекалнята имаше добро настроение въпреки загубата, а това се случваше рядко след поражение. Знаехме, че сме играли силно и сме заслужавали да победим”.

Да, това е снимка по време на мач, който Юнайтед губи, финалът на ФА Къп през 2005 година, падат от Арсенал. За 120 минути „червените дяволи” отправят осем точни удара към вратата на Арсенал, 12 неточни, прибавяме и 12 корнера срещу един за „артилеристите”. Пред малко повече от 70 000 души на Милениум Стейдиъм в Кардиф срещата завършва 0:0 и се стига до дузпи. В продължение на шест години тъкмо този стадион приемаше финалите, докато се строеше новият Уембли.

Арсенал с купата. Снимка: Getty Images

„Мисля си - кой от снимката няма да попадне в отбор от петима за малки вратички. Аз ще бъда капитан”. Думите са на Райън Гигс по адрес на този запечатан момент.

Календарната 2005-та година не е сред щастливите за привържениците на Манчестър Юнайтед. В онзи период капитанът Рой Кийн си позволи да критикува съотборниците си в неизлъчено интервю, нещо, което доведе до раздяла с емблематичния ирландец. В същата година „червените дяволи” отпаднаха още в груповата фаза на Шампионската лига, въпреки липсата на сериозна конкуренция в лицето на отбори като Виляреал, Бенфика и Лил. Във Висшата лига тимът завършва извън топ 2 и финишира без трофей, нещо рядко за ерата на Сър Алекс Фъргюсън.

Рио Фърдинанд си навлича гнева на феновете, защото бави подновяването своя договор, макар и клубът да застава зад гърба му година по-рано, когато той пропуска тест за наркотици и е наказан за период от 8 месеца. Стига се до там, че феновете дори поставят под въпрос действията и решенията на Сър Алекс.

Заглавието на последното за годината издание на United We Stand е: „2005 - Сбогом, никога не се връщай. Няма да ни липсваш!”.

Ако се върнем към въпросния финал срещу Арсенал за ФА Къп, въпреки превъзходството, не всички играят силно и на очакваното ниво. Фъргюсън разкрива, че в навечерието на двубоя в Кардиф Рууд Ван Нистелрой е поискал да напусне клуба. Резултатът - нидерландецът играе ужасно слабо спрямо стандартите си.

Рой Кийн. Снимка: Nick Potts - PA Images/PA Images via Getty Images

Няколко години след срещата Рой Кийн споделя, че още в началото на двубоя е получил контузия, която в края се усложнява и се стига до частично разкъсване. За Кийн по онова време Арсенал е най-големият враг и непоносимостта му към лондончани е изключително сериозна. В началото на онзи сезон, докато Юнайтед е на предсезонно турне в САЩ в интервю Рой Кийн казва: „Хората споменават като наши основни конкуренти Челси, Ливърпул и Нюкасъл, но трябва да сме реалисти. За мен Арсенал е най-големият ни съперник. Това е така през последните 11 или 12 години”.

Кийн е щял да напусне в месеците след това, но Юнайтед се връща в Кардиф през следващия сезон във финала за Купата на лигата, побеждавайки Уигън Атлетик с 4-0, за да спечели първия си трофей след два сезона суша. Докато феновете харесваха Кардиф поради изобилието от пъбове в близост до стадиона и цените извън Лондон – играчите не го харесваха. Оле Гунар Солскяер смята, че теренът е сух и бавен, но това не е фактор за поражението през 2005 г.

„Ние ги мачкахме в продължение на 90 минути, така беше и в продълженията, създавахме шанс след шанс, но не успяхме да използваме нито един от тях“, казва Пол Скоулс в книгата си „Моята история“. „Рууд ван Нистелрой удари гредата, когато изглеждаше сигурно, че ще отбележи, а аз пропуснах няколко възможности, които ме преследват и до днес. Просто не знам как не спечелихме. В крайна сметка грешката беше моя, че не занесохме ФА Къп у дома в Манчестър. Десет души изпълниха дузпи и само един пропусна. Аз!". Скоулс изпълнява втората дузпа за Юнайтед, след като Ван Нистелрой е реализирал първи от бялата точка за „червените дяволи”.

Пол Скоулс върви към съотборниците си минута след като е изпуснал дузпата. Снимка: Mike Egerton - PA Images via Getty Images

”Изпратих топката на перфектна за Йенс Леман височина и улесних задачата му. От там насетне се молех Арсенал да пропусне, но това така и не се случи”, продължава Скоулс. Това е единствената пропусната от 10-те изпълнени дузпи и Арсенал печели 10-та ФА Къп, нареждайки се с една зад Юнайтед. Към днешна дата Арсенал е рекордьор в състезанието с 14 трофея срещу 13 за „червените дяволи”. В рамките на изминалата неделя Манчестър Юнайтед триумфира именно след дузпи в дома на „топчиите” и продължи защитата на трофея, който спечели през миналия сезон.

След загубата в Кардиф през 2005-та, Юнайтед спечели Купата на лигата година по-късно, Шампионската лига през 2008 г. и три титли във Висшата лига между 2007 и 2009 г. Всички играчи на снимката, с изключение на Кийн и Форчън, изиграха своята роля това, разбира се.