Дългото обвързване във футбола – успешно или не?

27 януари 2025

Ерлинг Халанд подписа договор за девет години и половина, за да остане в Манчестър Сити до 2034 г., а освен това новото споразумение премахна клаузите за освобождаване. Договор с такава продължителност не е толкова често срещан във футбола, но не е и напълно безпрецедентен. През годините подобни контракти са били разписвани, доколко обаче те са носели успех?

Ето 10-те сделки за необичайно дълги договори във футбола, както и последствията от тях:

Коул Палмър

Когато Палмър бе на 16 години, нямаше гаранция, че Манчестър Сити ще му предложи професионален договор. Притесненията относно физиката му предизвикваха предпазливост у клуба, въпреки че в крайна сметка се стигна до сделка между двете страни. Шест години по-късно Коул Палмър вече е един от най-добрите играчи във Висшата лига, макар и не като състезател на Сити. Когато Палмър се присъедини към Челси с трансфер на стойност около £42,5 милиона паунда през 2023 г., той подписа седемгодишен договор с опция за допълнителен сезон, а през август 2024 г. контрактът бе удължен с още две години. Англичанинът вкара 22 гола в 34 мача във Висшата лига миналия сезон, а вече има 14 попадения на сметката си в 22 срещи през този. Това може би е най-силното доказателство, че политиката на Челси за дълги договори може да бъде изгодна.

Снимка: Getty Images

Андрес Иниеста

Когато Иниеста подписа това, което Барселона определи като „доживотен“ договор, през октомври 2017 г., сделката бе награда за дългосрочната му служба, а не опит да се гарантира, че играч в разцвета на силите си няма да напусне твърде рано, нещо което Манчестър Сити прави с Халанд. Испанският маестро остави зад гърба си 639 мача във всички турнири за Барселона, както и впечатляващите 30 трофея. Той записа само още 35 мача за Барселона и спечели още два трофея, Ла Лига и Купата на Краля, преди да напусне през лятото на 2018 г., за да се присъедини към японския Висел Кобе, където остана пет години. По-късно той се присъедини към футболен клуб Емирейтс от Про Лигата на ОАЕ през август 2023 г., преди да прекрати 22-годишната си кариера през 2024 г. Иниеста може да се похвали с внушителна кариера, печелейки всеки трофей с родната Барселона, както и на международно ниво с Испания.

Снимка: Getty Images

Сеск Фабрегас

През лятото на 2006 г. се появиха информации, че Реал Мадрид се интересува от Фабрегас, който тогава беше едва на 19 години, но в крайна сметка той подписа осемгодишен договор с Арсенал. Изявите му в северен Лондон го превърнаха в един от най-добрите полузащитници на Висшата лига за всички времена. През 2011 г. Сеск се завърна в родната Барселона за сумата от около £35 милиона. При „каталунците” той се събра с Лионел Меси и Жерар Пике, с които играе от ранна детска възраст в Ла Масия. На Камп Ноу, Фабрегас остана в продължение на 3 години и спечели всички възможни отличия, с изключение на Шампионската лига. Последва период в Челси през 2014 г., където той спечели две титли във Висшата лига, преди да заиграе последователно в Монако и Комо. Сега той е старши треньор на италианския клуб.

Снимка: Getty Images

Николас Джаксън

Подобно на Палмър, Джаксън първоначално подписа осемгодишен договор с Челси, след което през септември го удължи с още две години, което означава, че настоящото споразумение е до 2033 г. Подписвайки по-дълги договори, Челси може да разпредели разходите за трансфер за по-дълъг период от време. В случая с Джаксън, „лондончани” привлякоха нападателя за малко над 35 милиона евро от Виляреал през 2023 г. Оттогава досега той е вкарал 23 гола в 56 мача от Висшата лига – възвръщаемостта на инвестициите е положителна и формата на Джаксън този сезон предполага, че Челси може да е доволен от дългосрочното обвързване.

Снимка: Getty Images

Франческо Тоти

През 2009 г., на 32-годишна възраст, Тоти имаше само една година до края на договора си с Рома и подписа нов. Споразумението беше за още пет години като играч и след това още пет години като изпълнителен директор. По онова време Тоти имаше 539 мача за италианския клуб с отбелязани 220 гола. След подписването на договора Тоти записва още 247 мача, в които вкарва 87 гола. Когато споразумението му да продължи като играч изтичаше през 2016 г., той подписа едногодишно удължаване, за да го задържи в Рома до 2017 г., неговия 25-и и последен сезон. Тоти се пенсионира през 2017 г., след като отбеляза 307 гола в 786 срещи. Той стана директор в клуба, но напусна позицията си две години по-късно, прекратявайки 30-годишната си служба към отбора. Наскоро той обмисляше да излезе от пенсия и заяви, че „един или два отбора“ в Серия А се интересуват от него на 48-годишна възраст. Световният шампион с Италия през 2006 г. обаче така и не се завърна към играта.
Тоти завинаги ще бъде считам за един от най-емблематичните нападатели на своето поколение.

Снимка: Getty Images

Саул Нигез

През 2017 г. всички признаци сочеха към това, че Саул Нигес ще се радва на дълга и ползотворна кариера в Атлетико Мадрид, когато подписа деветгодишен договор с клуба. След подписването на тази сделка обаче нещата не потръгнаха по план. Макар Саул да беше част от отбора на Атлетико, който спечели Ла Лига през 2020-21 г., но значението му за отбора на Диего Симеоне постепенно намаля. Той беше даден под наем на Челси през лятото на 2021 г., а в момента е под наем в Севиля. В един момент се считаше, че Барселона има интерес да привлече испанеца, задействайки клаузата за освобождаване от 150 милиона евро, включена в деветгодишната сделка. Към момента Саул Нигез е далеч от плановете на Диего Симеоне и е периферията на „дюшекчиите”.

Снимка: Getty Images

Денилсон

Впечатляващото представяне на Световното първенство през 1998 г. с Бразилия направи така, че Денилсон да подпише с Реал Бетис от Сао Пауло в сделка на стойност £22 милиона паунда, световен рекорд по това време. Крилото подписа 10-годишен договор с освобождаваща клауза от 250 милиона паунда. През първия си сезон той отбеляза само три гола. Година след това Бетис изпадна и Денилсон се върна в Бразилия, за да се присъедини към Фламенго под наем. Договорка, която обаче е прекратена през декември 2000 г., след като става, че бразилският клуб изостава с плащанията си. Андалусийци се завръщат в Ла Лига през 2001 г., но Денилсон така и не подобри постижението си от три гола за сезон. Той напусна Бетис през 2005 г., за да се присъедини към Бордо, въпреки подписването на двегодишно удължаване на договора през 2003 г., което щеше да го задържи в Севиля до 2010 г. Впоследствие бразилецът преминава през периоди с Ал Насър в Саудитска Арабия (текущият отбор на Кристиано Роналдо), ФК Далас в MLS, завръщане в Бразилия с Палмейрас и Итумбиара, едногодишен престой във Виетнам и кратка афера в Гърция с Кавала.

Снимка: Getty Images

Михайло Мудрик

Още един футболист от Челси е в нашият списък. Мудрик е друг футболист на лондончани, който получи дълъг договор. Той подписа през януари 2023 г. от Шахтьор Донецк срещу 70 милиона евро с още 30 милиона евро като бонуси, което го превърна в една от най-скъпите покупки в историята на „сините”. Периодът на контракта - осем години и половина, но тук Челси по-скоро сбърка. Едва 5 гола в 53 участия във Висшата лига и Мудрик не оправда инвестицията. Преди няколко месеца той даде положителна проба за забраненото вещество мелдоний и е временно отстранен. В социалната мрежа Instagram украинецът написа: „Това беше пълен шок, тъй като никога не съм използвал съзнателно никакви забранени вещества. Работя заедно с моя екип, за да разследвам как това се е случило".

Снимка: Getty Images

Раул и Икер Касияс

На Свети Валентин през 2008 г. две легенди на Реал Мадрид подписаха „доживотни“ сделки – или „сключиха брак за цял живот“, както се изрази президентът на клуба Рамон Калдерон. Въпреки че нападателят Раул подписа нов договор само за една година, вратарят Касияс го поднови за още шест, а двете споразумения включват клауза, че договорите им ще бъдат автоматично подновени, ако някой от играчите участва в 30 състезателни мача. Раул остана само още година и половина, като спечели шестата си и последна титла в Ла Лига през кампанията 2007-08. Той прекара две години в Шалке между 2010 и 2012 г., след което се присъедини към катарския клуб Ал Сад. След две години в Катар, той завърши изпъстрената си с трофеи кариера като член на Ню Йорк Космос, пенсионирайки се през 2015 г. Касияс остана в Реал Мадрид много по-дълго. След като подписа този договор през 2008 г., той спечели още две титли в Ла Лига, две Купи на Испания и Шампионска лига. Испанската легенда напусна, за да се присъедини към Порто през 2015 г., където остана до прекратяването на състезателната си кариера през 2020 г.

Снимка: Getty Images

Енцо Фернандес

Пореден представител на Челси в нашата класация. Фернандес се показа в пълен блясък, помагайки на Аржентина да спечели Световното първенство през 2022 г. Малко повече от месец по-късно Челси счупи британския трансферен рекорд, като го привлече от Бенфика в сделка на стойност 120 милиона евро. Халфът беше на 22 години по това време и имаше едва 70 мача на най-високо ниво зад гърба си. Той получи договор за осем години и половина, валиден до 2031 г. След пристигането си на Острова, Фернандес се представя на приливи и отливи, имайки своите силни изяви и периоди, но в други хората често си задават въпроса дали крупната сума платена за него си заслужава.