Жените говорят: Лице в лице с домашното насилие

Домашното насилие може да бъде определено като модел на поведение във всяка връзка, която се използва за придобиване или поддържане на власт и контрол върху интимен партньор. Злоупотребата са физически, сексуални, емоционални, икономически или психологически действия или заплахи, които влияят на другото лице. Това включва всяко поведение, което плаши, сплашва, тероризира, манипулира, наранява, унижава, обвинява другият човек. Домашното насилие може да се случи на всеки, без значение неговата възраст, сексуална ориентация, религия, пол или раса. Това може да се случи в рамките на редица взаимоотношения, включително двойки, които са женени, живеят заедно или тепърва се срещат. Домашното насилие засяга хора от всякакъв социално-икономически произход и образователни нива. Никой не е застрахован, че това ще го подмине.

Жертвите на домашно насилие могат също да включват дете или друг роднина, или всеки друг член на домакинството.
Домашното насилие обикновено се проявява като модел на насилствено поведение спрямо интимен партньор, където насилникът упражнява власт и контрол върху жертвата.
Домашното насилие може да бъде психическо, физическо, икономическо или сексуално естество. Инцидентите рядко са изолирани и обикновено ескалират по честота и тежест. Домашното насилие може да доведе до сериозно физическо нараняване или смърт.

Запомни добре нещо важно:

• НИКОЙ не заслужава да бъде малтретиран. Злоупотребата не е по твоя вина. 

• ВИНАГИ можеш да сложиш край на насилието.

Емоционалната злоупотреба включва подкопаване на чувството за собствено достойнство чрез постоянна критика; омаловажаване на нечии способности; наричане с грозни думи или друга словесна обида; нарушаване на отношенията на партньора с децата; или да не позволи на партньор да вижда приятели и семейство. 
Може да сте във връзка с емоционално насилие, ако партньорът ви:

• Обижда ви или непрекъснато ви критикува.

• Не ви вярва и действа ревниво или притежателно.

• Опитва се да ви изолира от семейството или приятелите.

• Следи къде отивате, на кого се обаждате и с кого прекарвате времето си.

• Не иска да работите и да имате собствени средства.

• Контролира финансите или отказва да споделя пари.

• Наказва ви, като задържа обичта си.

• Очаква да поискате разрешение за нещо.

• Заплашва да нарани вас, децата, вашето семейство или вашите домашни любимци, ако не направите това, което иска.

• Унижава ви по всякакъв начин, без значение обстановката.

Психологическо насилие: включва предизвикване на страх чрез сплашване; заплашване от физическо увреждане, унищожаване на любими вещи и имущество; "мисловни игри"; или принудително изолиране от приятели, семейство, училище и/или работа.

Финансова или икономическа злоупотреба: включва превръщане или опит да се направи лице финансово зависимо чрез поддържане на пълен контрол върху финансовите ресурси, задържане на достъпа до пари и/или забрана на посещаване на училище или работа.

Физическо насилие: включва нараняване или опит за нараняване на партньор чрез удряне, ритане, изгаряне, хващане, щипане, бутане, плесване, скубане за коса, ухапване, отказ от медицинска помощ или принудително използване на алкохол и/или наркотици, или използване на друга физическа сила. Може да сте във връзка с физическо насилие, ако партньорът ви:

• Уврежда имуществото, когато е ядосан (хвърля предмети, удря стени, рита врати и т.н.).

• Бута ви, посяга, блъска ви, хапе, рита или ви души.

• Изоставя ви на опасно или непознато място.

• Използва оръжие, за да ви сплаши или нарани.

• Принуждава ви да напуснете дома си.

• Държи ви в капан в дома ви или ви спира да излизате.

• Не позволява да се обадите на полиция или да потърсите медицинска помощ.

• Наранява децата ви.

• Използва физическа сила в сексуални ситуации.

Сексуално насилие: включва принуждаване на партньор да участва в сексуален акт, когато партньорът не е съгласен. Може да сте във връзка със сексуално насилие, ако партньорът ви:

• Обвинява ви в измама или често ревнува от външните ви отношения.

• Иска да се обличате по определен начин.

• Някога ви е принуждавал или манипулирал да правите секс или да извършвате сексуални действия.

• Изисква секс, когато сте болни, уморени или след като ви е пребил.

Допитахме се до няколко жени, които да споделят съвет, история или просто своето мнение за домашното насилие:
 

"Присъствала съм на семейни скандали стигащи до хвърляне на посуда и побоища. Бях малка и не разбирах защо става така. Когато станах по-голяма се намесвах, защото за мен не беше нормално да се бие по слабо същество.
В повечето случаи имаше намесено трето лице, което насъскваше даденият човек с лъжлива информация.
При въпрос след години към дамата "Защо не се разведе?"
Отговорът беше: "Няма къде да отида". Аз ѝ казах, че щях да бъда зад нея, каквото и да реши.
Повечето жени които търпят насилието, са жени в "патово" положение, без пари и опция къде да отидат, без подкрепа или дами израснали в такава среда и я намират за нормална. Лошото е, че всичко се отразява на децата."
- Мими Събева

 

"Домашното насилие е една изключително деликатна тема, много по-страшното е, че този проблем е сред нас от години и борбата с него е тежка. В условията на извънредно положение, заради COVID-19 и социалната изолация, оставането на много от хората без работа, липсата на разнообразен живот и други социални проблеми води със себе си до рязък скок на хората станали жертва на домашно насилие не само върху жени, но и върху мъже и деца. Трябва да се научим на приемственост, да бъдем повече „другия", да бъдем емпати и да не съдим, а да подаваме ръка в тези трудни за всички ни дни. Защото за едни социалната изолация може да бъде това - да не можем да идем на кино или в мола, а за други може да бъде болка, страх и молитва за утрешния ден. Нека бъдем добри хора! Потърсената навременна помощ и вземане на решение може да спаси живот... Твоят, моят, нашият... Споделяйте, не се страхувайте... Не сте сами, подадената ръка към вас може да бъде и нежна, може да бъде добра, може да бъде вяра, може да бъде любов."  - Елена Павлова

 

"Да, била съм потърпевша от домашното насилие, но се взех в ръце и се спасих, заради себе си и детето си!"
- Елена Петрова

 

"Аз имам приятелка, която търпеше години наред побоища. С много усилия се отърва - жива. Детето ù години наред ходеше на психолог, защото всичко ставаше пред очите му. Живи са, и двамата. Цената, която платиха, е голяма, но са добре. Живи!"
- Алла Асенова

 

"Искам да напомня на всеки,който е подложен на домашно насилие, че не е нищожество и не заслужава това, което му се случва.
Не забравяй да обичаш себе си!
Винаги има изход. Прави всичко стъпка по стъпка и бягай, без да се обръщаш.
Децата ще са по-добре, когато са изведени от тоя кошмар, не стой там заради тях, те също не го искат."
- Росина Донева

 

"Не съм била свидетел на домашно насилие, слава богу. Но имах колежка, в късните си студентски години, доучвах задочно. От разказа ù ми настръхна косата. Не можех да си представя, че е възможно да има хора, които причиняват такива гадости на най-близките си. В случая - на жената и децата си. Мислих, мислих и се обадих на моя приятелка, психолог в психодиспансер. Тя ми даде телефони на една фондация, мисля че "Надя" и беше името. дейността им е свързана с това да дават подслон и сигурност на жени, подложени на насилие в семейството си. Дадох го на моята колежка. На следващите очни я попитах как са нещата, свързала ли се е с фондацията и как се развиват нещата при нея. Тя ми каза "Боби, не съм се обаждала, страх ме е, че където и да съм, ще ни намери и убие." Не мога да коментирам стокхолмски синдром ли е, страх ли е, но останах безмълвна. Каквото и да е, но да гледаш некъв идиот)без извинения) как претрепва децата ти, да търпиш и ти самата какви ли не издевателства... Не знам, не знам!"
- Боряна Илиева

 

"Много болна тема за мен. Психичиски или физически  тормоз за мен е едно и също. Всички имаме познати с този проблем. Важно е да има подкрепа от семейството. Защото съм  била свидетел на думи "като ти си го избра ще търпиш". Но преди всичко трябва да обичаш себе си да се цениш като човек. За мен това са болни хора и няма такова нещо като той/тя се промени, защото съм свидетел и на женски тормоз."
- Велемира Веселинова

 

''Насилието в семейството може да има много лица.
Един мъж може да изглежда най-милият и отзивчив приятел в очите на чуждите хора, винаги да помага и да откликва при нужда. В същото време да се прибира пиян всеки ден и да тормози психически съпругата си, да прави скандали за всевъзможни глупости, от което страдат и децата. Съпругата остава в този брак, защото смята, че няма къде да отиде, няма да успее да плаща наем и да се грижи за двете си момичета. Нейните родители я мачкат и ù казват, че не може да се разведе.
Това продължава повече от петнадесет години.
Съпругата получава няколко болести, причинени от ежедневния стрес, включително тревожност и тежка депресия.
Мъжът през годините губи всякакви възможности за работа, тъй като е уволняван заради пиянство. Няколко пъти влиза в болница заради падане и нараняване - естествено, в нетрезво състояние.
Към днешна дата момичетата са пораснали, грижат се сами за себе си, справят се с живота - устояли са благодарение на това, че се обичат безкрайно и са се грижили една за друга.
Но болката от това да виждат съсипаните си родители никога не си отива. Живеят с една голяма горчивина и мисъл, че е можело да е друго. Живеят също така с твърдото намерение да не повтарят същите грешки.
Пиша това, защото от сърце желая сила и повече решимост на всички в подобно положение. Повярвайте, липсата на пари е най-малкият ви проблем. Просто когато оставате в брак с такъв мъж, заплащате с психиката и здравето си, отказвате се от почти всичко хубаво в живота."
- Елена Колчева

 

"Има много оттенъци тази тема. Всеки случай е строго индивидуален и наистина много зависи какви фактори и как са смесени - деца, пари, липса на собствено жилище, подкрепа от семейство и приятели. Темата е страшно сложна и многопластова и с много въпроси.
Аз стоях, защото си мислех, че е любов. Ама бях малка и проста. После пораснах, но стана доста сложно, защото господина не желаеше да се откаже. Не бях обвързана с деца, брак и общо имущество и си бих шута като му оставих 4 комплекта дрехи, четка и лак за коса и четката за зъби. Пак не ми беше лесно, но имах безрезервна подкрепа от семейство и приятели. Сега вече знам, че това не е любов, за това не съм си виновна аз и не е нужно да го търпя.
Имам позната, на която мъжа ù само като разбра че се е консултирала с НПО и не посмя да ù посегне повече, но само защото се изплаши "Какво ще кажат хората?". Имам и друга, която след години в ада ù писна, звънна на една организация, която ù помогна с дом, адвокат и закрила на нея и децата. Та изход има, никога не е лесно, насилника също не се отказва лесно, но има кой да помогне, да ви насочи, но трябва сам да искаш да си помогнеш, да решиш вътре в себе си, че ти стига. Иначе всичко друго е безсмислено..."
- Станимира Пачалова

 

"Домашно насилие ... Бягай - можеш да го направиш!"
- Мария Найденова-Хаджиева

 

"С нея бяхме в една група в детската градина. Тя се влюби в него още в трети курс в техникума. Бяха като Тристан и Изолда! Толкова хубави и толкова един за друг. Като завършихме се ожениха почти веднага и се роди една красавица Матилда. Винаги ми е била приятелка. Не помня да не ми е била. Минаха 2-3 години, тя все по-рядко излизаше, все по-рядко вдигаше телефон, все по-тъжен ставаше баща ù, майка ù не слизаше в градинката. Аз имах бебе, мислех че не иска да ми бъде приятелка. Тристан вече караше джипове с големи гуми, гърба му беше станал като на гардероб. Когато си идваха той винаги я държеше за ръката, а тя толкова се променяше, всеки път. Една сутрин, излязох навън рано рано с моето второ бебе и си лашкам количката и пия кафе ама беше 6 часа. И виждам чичо Николай, баща ù, който толкова много обичам, тича, качва се в колата си и тръгва с мръсна газ. Изтръпнах защото той спря и каза – "Закълни се че на никого няма да казваш, че си ме видяла". И аз се заклех. И повече никога не видяхме моята приятелка. Майка ú и до днес не говори. Така си живее – мълчи си! Много плаках, на никого не можех да кажа. Исках да питам, но обещах. И така минаха 4 години – цели 4 години. Изолда и детето ги нямаше. Просто ги нямаше.
След 4 години, Тристан го прибраха в затвора. Разведоха се по служебен ред докато беше там.
Той стоя в затвора докато детето им навърши 18 години. Излезе друг човек. Един такъв мил, спокоен, а тя вече беше при родителите си, беше друга, но работеше, беше треньор на националния отбор по синхронно плуване. Изключителна плувкиня. Изключителна.
Един ден, на онези следобедни кафета на които се събирахме всяка седмица ми каза, как той я бил поканил на рожденния си ден. Празнуването щяло да е някъде в Обзор. Щял да я вземе и тя му обещала че ще иде. Много се стреснах, казах ù "недей, за какво ти е да ходиш". Всичко ми се сви! Но тя реши да иде.
Късно след обед прочетох  в новините, как огромен джип се е разбил челно в дърво до Приселци по пътя за Обзор. Шофьорът на място, спътничката му изпълзяла на пътя почти без крака, а е излетяла преди това на 20 метра в гората. Никой не можеше да обясни как е изпълзяла в това състояние. После казаха, че е само благодарение на силните мускули от плуването.
Нямаше никаква нужда някой да ми казва кои бяха тези хора. Бях сигурна, че той ще направи опит да я убие, не предполагах че ще поиска да умре с нея! Тя обаче оцеля. След още 4 години се научи да ходи. Не мога да ви опиша, колко трудно беше. Не, не мога. Краката ú са обезобразени, събирани са с хиляди пирони, планки и какво ли не. Но тя има два крака, усмивка и спокойно сърце.
Само веднъж и само накратко, тя разказа как е живяла с детето на 27 различни места през онези 4 години, когато един баща е спасявал детето си!
Надявам се всички бащи да са като нейния! Мисля, че бащата на моите дъщери щеше да направи същото ако се наложи. Само да беше жив!
Никога не пропускайте покрай ушите си такива неща. Рискувайте, но направете опит да спасите такова момиче! Моля ви! Може да е моето!"
- Антоанета Николова

Може да е нейното. Може да е приятелката ти. Сестра ти. Майка ти. Или всеки друг роднина.
Може да е съседката от втори етаж, с която се разминавате и нямате читава приказка.
Може да е продавачката в местния плод и зеленчук, от която всеки път си чакаш рестото.
Може да е виртуалната ти приятелка от Facebook.
Може един ден това да бъдеш ти.
А може и да е твоето дете.
 

Коментарите на жените са от групата Истории от Гардероба