Здравословният егоизъм в една връзка като ключ към щастието

Да бъдеш егоист и да мислиш за нуждите си определено не означава да си по-лош или по-малко способен партньор. Даже напротив. Здравословният егоизъм се явява като ново ноу-хау за дълготрайна и удовлетворена връзка.

Когато попитате каква трябва да бъде идеалната партньорка, повечето хора ще се съгласят, че тя трябва да бъде грижовна съпруга, перфектна любовница, прекрасна и вдъхновяваща майка. Тя също трябва да поддържа къщата във възможно най-голям ред и в същото време да не пренебрегва външния си вид. Всичко това на пръв поглед може да звучи като стереотипен списък от месечно списание, но в действителност всички искаме да сме перфектни във всяко едно отношение. Това обаче не означава, че във всяка ситуация човек трябва безсмислено да дава приоритет на ''другия'' и напълно да пренебрегва собствените си нужди. За да не прегорите, е необходимо да си поставите граници и понякога да бъдете егоисти – в интерес на всички.

''Не бъдете егоисти'' или ''Мислете и за другите!'' са изречения, които са били приемлива норма за мнозина в миналото - да, като социални същества трябва да се съобразяваме с другите, но усещането за тази здравословна граница често изглежда като свръхчовешка задача. Страхът да бъдеш етикетирана като "палаво", "разглезено" или "егоистично" момиче е феномен, който със сигурност бихме проследили в различните култури. В крайна сметка кой би бил приятел с егоистичен човек, който мисли само за собствените си нужди. От друга страна, всички харесват "послушните момичета" - на тях винаги се разчита, те са добре дошли в обществото и семейството се гордее с тях. Тук започва въртележката – колкото повече похвали има за послушание, толкова по-голяма е мотивацията да се повтарят същите модели на поведение. Според психолога Лукаш Дастлик повечето връзки се разпадат именно защото партньорите играят театър и не са в състояние да подготвят почвата за собствените си истински интереси и хобита. Според него здравословният егоизъм и личен интерес са пътят към перфектно функциониращи взаимоотношения. Но, разбира се, трябва да работи и в двете посоки.

Както казва Sealfon, ако давате, трябва да получавате в еднаква степен. Ако не еднаква, то поне подобна. Според Sealfon връзките, при които един човек постоянно дава повече, отколкото получава, са нестабилни, дългосрочно незадоволителни и в същото време неустойчиви. Така че, ако чувствате липса на разбиране от партньора си по отношение на вашите нужди или интереси, е време за честен разговор.

Според психолозите, желанието да угодиш, а не да отхвърлиш или да не разочароваш, е толкова здраво вкоренено в хората, че за мнозина е много трудно изобщо да започнат да мислят за собствените си нужди. Но не е невъзможно. Както твърди психологът Магдалена Досталова, да се научиш да казваш ''не'' и да започнеш да поставяш интересите си на първо място е умение, което може да се научи. Защото ако приоритизирате нуждите на всички останали дълго време, ще стигнете до момент, в който ще редувате стрес и изтощение и тогава ще бъдете всичко друго, но не и щастлив и доволен партньор.

Няма нужда веднага да скачате до крайност и да искате компенсация от партньора си за ''това, което безкористно сте правили за него години наред''. И двамата инвестирате във връзката и определено правите определени отстъпки, колкото и малки да са те – домакинска работа вместо почивка през уикенда, ограничаване на времето с приятели в полза на общи партньорски дейности и т.н. Важно е обаче да си поставите ниво на взаимна ''инвестиция'' с вашия партньор и то така, че да е приемливо и за двамата. В този случай няма защо да се срамувате от думите ''имам нужда'' – това не е прищявка, а необходимост за поддържане на (физическо и психическо) здраве, а оттам и здравето на връзката ви.