Уроците, които родителите учат от децата си
Казват, че родителството е училище без ваканции; че ние възпитаваме децата си, но малцина осъзнават, че в това училище ролите често се обръщат. Защото децата със своята искреност, чистота и неподправена любов ни учат на уроци, които никоя книга, психология или житейски опит не може да ни предаде.
Урок първи: Какво означава да бъдеш тук и сега
Докато се тревожим за утрешния ден, децата живеят в настоящето. Те се радват на шепа сняг, радват се на обикновен лист или на капка дъжд по прозореца. От тях научваме, че щастието не се намира в бъдещето, а в онзи кратък миг на радост. Децата не планират щастието си, те го изживяват!
Урок втори: Да обичаш без условия
Родителите често поставят изисквания за успех, поведение или ред. А децата обичат просто така без причини, без договори и без страх. Когато едни малки ръчички се протегнат към теб след грешка или кавга, разбираш, че прошката не е слабост, а чиста форма на любов.
Урок трети: Да си позволиш да бъдеш уязвим
Децата не се страхуват да плачат, когато са тъжни или да викат, когато са ядосани. Те чувстват дълбоко и изразяват свободно емоциите си. От тях научаваме, че уязвимостта не е слабост, а автентичност. В свят който ни учи ''да се държим'', децата ни напомнят да чувстваме.
Урок четвърти: Простите неща са най-важни
Когато едно дете ти каже: ''Не искам подарък, искам да си с мен'', всички оправдания за работа, стрес и време изведнъж губят смисъл. Тогава разбираш, че най-голямата валута в семейството е времето прекарано заедно.
Урок пети: Да растете заедно
Родителството не е проект, който трябва да завърши ''успешно''. То е процес, в който растем и ние, заедно с децата си. Всеки ден с всяка усмивка, грешка или прегръдка те ни учат да бъдем по-добри хора. Когато се вгледаме в очите на децата си виждаме огледало, в което присъства нашето минало, нашата надежда и нашето бъдеще. Децата идват в живота ни не просто за да ги научим как да живеят, а за да ни напомнят какво сме забравили - да се смеем по-често, да обичаме по-силно и да вярваме без да се страхуваме. Понякога най-мъдрите учители носят малки обувки и големи сърца!
