Уча неоплакване. Практикувам простота.

16 юли 2022

Абсолютно всичко си имам в апартамента. Не ми липсва нищо.
Имам даже няколко тави за фурна - голяма, ужасно голяма, рядко използваема, малка, още по-малка, такава, която влиза в средната, кръгла и правоъгълна.

Имаме разкошен матрак с две лица, но втората му страна не сме използвали никога. Също както телевизорите, които продават с функция за 3D филми. Купуваш си такъв телевизор, но в най-добрия случай веднъж си му оползотворил опцията. После си казваш: "какво толкова, явно не е моето нещо".

Споменах ли, че имаме климатик? Лично аз трудно бих могла да го забравя, предвид сметките, които плащаме за него зимата.
Също така имаме незнамточноколко камерна дограма. Е, с това сбито приключвам за живота си в апартамент.

Сега преминавам към живота си на село. Животът в къщата.

Седнете някъде, защото това е по-шокиращо и от новината, че делфини са извадили икона от морските води - в къщата нямам пералня. Представяте ли си? Нямам съдомиялна. Нямам микровълнова фурна. И... имам две тави - за баница и за мусака. Enough is enough.

Имам най-старата дограма на света, от която влизат буболечки. Всичко с крила е добре дошло.

Правя си кафе в едно канче, а котлонът загравя бавно. Топлата вода винаги идва със закъснение. Налягането е слабо.
Не ми се говори за неудобния матрак, от който сутрин всяка молекула ме боли, гърбът най-вече. Знам, че бойлерът, прахосмукачката и печката не бива да ги пускам заедно.
Нямаме климатик.

Обаче знаете ли, без всичко това можеш да живееш и да бъдеш щастлив. Не ми се прибира обратно в града. Той не може да ми даде онова усещане за свобода и пълнота.

Мисля, че най-хубаво е в случаи като моя. Когато можеш да сравниш между апартамент и къща, между град и село, между удобства и комфорт и една по-различна, по-висша философия за удобство и лекота.

Въобще не ми пука на какъв диван ще стоя, още по-малко ме интересува колко повече плосък може да бъде телевизорът. Не ми пука за HBO. Нито за HBO 2, MAX и GO. Не ме вълнува Netflix.

Пука ми обаче много за лавандулата, за ябълките, за дюлята ми пука, за прасковата, за трите големи бора, за крушите, за хортензиите, а отскоро силно ми пука и за розмарина. Има нахалството да не обича много вода, а лавандулата няма никакъв проблем с водата - изключително непретенциозна и независима е.

Но, розмаринът ми е нужен за картофите. Засега няма да си купувам тава за картофи. Този живот ми е достатъчен. И всичко си му е на мястото. Не се нуждая от повече. Единствено от здраве, за да му се наслаждаваме и радваме повече. За да виждаме по-ясно смисъла отвъд мъглата от климатици, машини, техника и все неща, които са създадени да ни служат, но изглежда ние слугуваме повече на тях.