Тилда Суинтън получи наградата почетна ''Златна мечка'' на откриването на ''Берлинале''

Тилда Суинтън получи наградата почетна ''Златна мечка'' за цялостно творчество по време на откриването на 75-ия Берлински международен филмов фестивал. 

''Диапазонът на творчеството на Тилда Суинтън е спиращ дъха. В киното тя внася толкова много човечност, състрадание, интелигентност, хумор и стил и чрез работата си разширява представите ни за света. Тилда е един от нашите съвременни филмови идоли, а освен това отдавна е част от семейството на Берлинале. Щастливи сме, че можем да ѝ връчим тази почетна Златна мечка'', каза директорът на фестивала Триша Тътъл.

''Берлинале е първият филмов фестивал, на който съм ходила - през 1986 г. с Дерек Джарман и първия филм, който направих - неговия ''Караваджо''. Това беше моят портал към света, в който направих работата на живота си - света на международното кино - и никога не съм забравила дълга, който имам към него. Да бъда почетена по този начин от този конкретен фестивал е дълбоко трогателно за мен. За мен ще бъде привилегия и удоволствие да отпразнувам още веднъж през февруари следващата година почвата, която е това широко скроено и надеждно прекрасно събиране'', заяви Тилда Суинтън.

Носителката на ''Оскар'' Тилда Суинтън е тясно свързана с Берлинския международен филмов фестивал от много години, като през 2009 г. е председател на международното жури и участва в 26 филма от фестивалната програма - от ''Караваджо'', спечелил ''Сребърна мечка'' на Берлинале през 1986 г., ''Плажът'' (2000), ''Дерек'' (2008), ''Джулия'' (2008), ''Градината'' (1991) и ''Последните и първите хора'' (2020).

Тилда Суинтън започва филмовата си кариера през 1985 г. с Дерек Джарман и участва във всички негови филми, включително ''The Last of England'' (1987), ''War Requiem'' (1989), „Едуард II“ (1991), за който е обявена за най-добра актриса на Международния филмов фестивал във Венеция, и ''Витгенщайн'' (1993) преди смъртта му. По-широко международно признание получава през 1992 г. с ролята си в ''Орландо'' по романа на Вирджиния Улф под режисурата на Сали Потър.

Оттогава насам тя установява постоянни отношения с много известни режисьори, като участва във филмите на Тони Гилрой ''Майкъл Клейтън'' (2007), който ѝ носи наградата БАФТА и ''Оскар'' за най-добра поддържаща женска роля; ''Човекът от Лондон'' (2007) на Бела Тар; ''Само любовниците остават живи'' (2013) и ''Мъртвите не умират'' (2019) на Джим Джармуш; ''Аз съм любов'' (2009), ''A Bigger Splash'' (2015) и ''Суспирия'' (2018) на Лука Гуаданино; ''Сувенир'', част 1 и 2 (2019, 2021), ''Вечната дъщеря'' (2022) на Джоана Хог; и ''Snowpiercer'' (2013) и ''Окджа'' (2017) на Бонг Джун Хо.

Неотдавна Тилда Суинтън се появи в ''Asteroid City'' (2023) на Уес Андерсън, с когото работи за пети път, а също и в ''Три хиляди години копнеж'' (2022) на Джордж Милър, ''Убиецът'' (2023) на Дейвид Финчър, „Краят“ (2024) на Джошуа Опенхаймер и ''The Room Next Door'' (2024), който е втората ѝ съвместна работа с Педро Алмодовар. Току-що е завършила снимките на ''The Ballad of a Small Player'' с Едуард Бергер за Netflix и се появява в ''Heart of Light'' на Синтия Бийт, чиято премиера е през 2025 г.

Наред с другите си постижения, Тилда Суинтън е удостоена със стипендията на BFI и със ''Златен лъв'' на Международния филмов фестивал във Венеция за творчеството си през 2020 г.

75-ото издание на Берлинале ще се проведе от 13 до 23 февруари 2025 г., като американският режисьор Тод Хейнс ще бъде председател на журито на конкурса.