Розовите автобуси в Пакистан, предназначени само за жени
От Нели Славова
През февруари в пакистанския град Карачи стартира услугата за розови автобуси, предназначена само за жени. Това е първата автобусна услуга само за жени в пакистанската провинция Синд.
Според The Guardian тези автобуси се движат по един от най-натоварените маршрути в Карачи - от Фрер Хол до Клифтън Бридж. Автобусите се движат на всеки 20 минути в час пик и на всеки час извън пиковите часове.
Това е вторият път, в който пакистанското правителство се опитва да пусне обществен транспорт, който да защитава жените от тормоза на мъжете. През 2012 г. федералното правителство беше пуснало подобна услуга в Лахор, но тя бе закрита след две години, когато правителството спря финансирането, се казва още в доклада на The Guardian.
Автобусите са оборудвани с камери за наблюдение, за да се гарантира сигурността на пътниците, както се посочва в доклад на Express Tribune.
Проектът е на стойност 12 милиарда пакистански рупии и е стартиран чрез Управлението за масов транспорт на Синд.
Тези автобуси имат капацитет от 24 седящи места, а други 24 могат да стоят в просторните коридори, се казва в доклада на Tribune. Автобусът разполага и с две места за хора със специални увреждания. Членовете на персонала и шофьорите на автобуса са също жени.
Тормозът от страна на мъжете в обществения транспорт е една от причините участието на жените в работната сила да е едва 20 %.
Точно в 13,40 ч. яркорозовият автобус, пълен с жени, напуска депото и си проправя път през трафика на Карачи. Две кондукторки вървят по пътеката и събират таксата от 50 рупии.
На всеки 20 минути в час пик и на всеки час в по-спокойните часове шест розови автобуса с климатик се движат по един от най-натоварените маршрути в града от Фрер Хол до Клифтън Бридж.
"Ако това се окаже успешно, ще можем да въведем повече автобуси в целия град, а в крайна сметка и в цял Синд", казва Шарджел Мемон, министър на транспорта на провинцията.
Мемон иска да направи обществения транспорт по-безопасен и по-лесен за използване от жените. "Преценихме, че 50 % от пътуващите в час пик са жени, а в автобуса няма достатъчно място, за да пътуват достойно и спокойно."
От десетилетия автобусите в Пакистан имат секции само за жени. Но 32-годишната Аршия Малик, която пътува с автобус до работа като бавачка в елитния квартал Клифтън, казва, че сегрегацията не е спряла мъжете да "докосват задните ти части или да те търкат по рамото", докато слизаш от автобуса. "Бих искала да се возя в розовите автобуси и да пътувам, без да се подготвям за неприятни преживявания".
Раахи Матан, 35-годишна домашна помощница, казва, че жената трябва да бъде нащрек в обществения транспорт по всяко време. Докосването и неприличните забележки от страна на мъжете са често срещани. При един от случаите Матан казва, че е свалила чехъла си, за да удари извършителя, докато всички са я гледали ужасени. "Престанах да се интересувам какво мислят хората и вече не се чувствам унизена".
Матан, която пътува до работа 15 минути, приветства услугата.
"Ще се чувствам много по-сигурна в автобус, в който пътуват само жени."
Д-р Хадия Маджид, доцент в университета в Лахор, изследва транспорта и връзката му с участието на жените на пазара на труда. Тя смята розовите автобуси за положителна стъпка в насърчаването на повече жени на работното място.
Според нея лошият обществен транспорт е фактор, който допринася за отчайващо ниския дял на жените в работната сила в Пакистан. През 2021 г. жените са съставлявали 20,6 % от работната сила в страната. Тормозът не е единствената пречка. Недостатъчният транспорт означава, че жените често трябва да вземат по-скъпи таксита или да разчитат на превоз от роднини.
"Това ограничава времето и местата, на които те могат да работят, защото ги обвързва с времето и мястото на работа на роднините мъже."
Това също така затруднява жените да търсят работа на по-далечни места. "Така че, освен ако няма остра нужда, за жените е по-лесно и за предпочитане просто да си седят вкъщи", казва Маджид.
Розовите автобуси са част от по-широките планове на градската администрация за подобряване на обществения транспорт. Бързата автобусна линия (BRT) Green Line, свързваща северните предградия на Карачи с центъра на града, беше пусната през януари миналата година, шест години след началото на строителството. Досега повече от 12 милиона души са използвали BRT, като се планират и други маршрути.
Аруж Абаси, която работи в сферата на хотелиерството, е развълнувана от перспективата за автобуси само за жени. "Работното ни време започва по-късно през деня, от 15:00 ч. и продължава до полунощ. Много млади жени, които искат да се включат в тази сфера на дейност, са възпрепятствани от времето, тъй като знаят, че няма да получат надежден транспорт до дома си през нощта. Но ако тези розови автобуси могат да гарантират сигурност, много жени ще излязат от домовете си и ще започнат работа."
Други посочват по-широки проблеми. Студентката Хиба Хасан Фасихи, 19 г., е скептична по отношение на това дали розовият автобус може да "реши проблема с начина, по който мъжете гледат на жените", но казва, че ще използва услугата.
"Розовите автобуси могат да се използват в час пик, когато може да има много бутане и блъскане".
