Покорители на времето и как губим стойностните неща в живота си

Всеки човек от самото си раждане е убеден, че разполага с цялото време на света, че никой не е способен да го убеди в обратното. Но дните, месеците и годините преминават през нас и вместо да ги покоряваме, като създаваме своите безценни скъпи моменти и спомени, в един даден момент разбираме, че времето е успяло да покори нас и да ни затвори в мрачността и сивотата на рутината в ежедневието. 

Без път, без посока, продължаваме да губим зрънце време, като никога не успяваме да оценим неговата стойност, докато съдбата не ни покаже колко жестока би могла да бъде и не обърка напълно плановете ни, като ни изпрати своята поредна присъда, затова, че просто губим времето, което ни е дадено в безцелни занимания, вместо да го влагаме в нещо стойностно и безценно. 

Всеки от нас не спира да повтаря – ''Имам време, утре ще го направя!'' – но всъщност истината е, че никой от нас не може да бъде сигурен с колко време е изпратен на Земята за да го пропилява така безцелно живота си. И когато мислим, че имаме време за всичко, обикновено отново животът ни показва колко заблудени сме в действителност и колко малко време имаме за да съберем мислите си и да тръгнем в нова посока. Затова човек не трябва да спира да влага своето време в събития, които го обогатяват духовно и междувременно създават прекрасни бъдещи спомени.

Повечето покорители на времето го влагат в неуморен труд и достигане на кариерните върхове, докато в един момент съдбата им показва, какво са изгубили през това време и кои са незаменимите спомени, които те самите не са успели да създадат, защото времето вече е успяло да ги завладее и вместо покорители са се превърнали в негови слуги.

И точно, когато сме достигнали върха и сме заплатили с много време, разбираме, че времето е завладяло нас, а ние така или иначе не сме се научили да го контролираме и обуздаем, защото времето се е оказало непокорно и бързо изтичащо през пръстите ни. Година след година човек започва да прави равносметка за това, което е дал и това, което му е било отнето в живота, но истинската равносметка, която трябва да направи е върху това, колко време е изгубил от безценния си живот в интриги, злоба, лицемерие и колко е успял да вложи в нещо качествено и стойностно, като добрината и любовта. 

Когато тази мисъл все пак успее да ни просветлени повечето от нас разбират, че вече е късно, а времето нито може да ни изчака, нито пък да спре за да направим още грешки, то просто си тече и преминава през нас, като невидим влак носещ всичките ни спомени, мечти, цели и разтоварващ бъдещето ни на всяка гара, докато не дойде моментът да стигнем до последната. 
Спрете да губите най-безценното, което притежавате и това е своето време в нещо, без което можете и го вложете в такива емоции и събития, които са способни да издигнат духа ви нависоко и да ви накарат да осъзнаете смисъла на времето!