Пет психологически рамки, които ни пречат да разгърнем потенциала си

За всяка наша непостигната мечта е виновна на първо място нагласата ни и това как мисловно сме подходили към своята цел, но когато в главата си предварително сме изградили стопиращи рамки, сме ограничили възможностите си. Има пет основни грешки, които масово допускат хората и които са виновниците за нашите провали. Разберете кои психологически нагласи са вредни за нашето развитие и бъдеще.

1. В повечето предложени от съдбата възможности, ние виждаме обречени каузи

Когато предварително сме се настроили, че нещата няма да се получат, инстинктивно започваме да работим в обратната посока, която действителност съсипва повечето възможности, чрез които да разгърнем своя потенциал. Изключително трудно е нещо да се случи, когато ние самите нямаме вярата, че това е възможно, тогава подсъзнателно започваме да се убеждаваме, че няма смисъл да полагаме никакви усилия в тази посока, защото няма да успеем. Този тип мислене е една и от най-честите грешки, които ни пречат да се развиваме и да бъдем щастливи. Скептицизмът и съмнението провалят много от нашите шансове да вземем това, което искаме.

2. Изграждаме авторитетни образи, на които подражаваме и плътно следваме съветите им

Спираме да гоним своите цели, тогава когато отстрани ни е намекнато, че не притежаваме нужните качества за да успеем. Тогава повечето хора правят една основна грешка, която се състои в това, че се повлияват от не дотам добронамерените съвети на хора, които имат за цел да ни демотивират и да ни накарат през целия си живот да тъпчем на едно място.

3. Допускаме страховете да контролират здравия ни разум

Когато вместо да се вслушаме в себе си и в своята вяра, интуиция и усещания, предпочитаме да следваме гласа на страховете, който е главният виновник да се откажем, още преди да сме започнали дадено начинание.

4. Анализираме прекалено вместо да действаме

Повечето хора правят грешката да губят време в дълги анализи, вместо да поемат първата стъпка към успеха. Завладени от емоции, страх и съмнение в собствените им възможности, те пропускат шансовете, които съдбата им поднася и се губят в дългото размишляване на това, дали могат да поемат даден риск и в крайна сметка сами се разубеждават да направят това, което е нужно за да подобрят стандарта си на живот. Когато губим времето си в сложни анализи в крайна сметка ни става все по-трудно да вземем конкретно решение.

5. Не се наслаждаваме на това, което имаме, а се вглеждаме винаги в това, което ни липсва 

Тук може би много хора ще се припознаят, защото е особено разпространена човешка черта, хората винаги да търсят нещо повече, вместо да благодарят затова, което до момента са постигнали. Когато сме доволни от живота си и в него има хора, на които можем безрезервно да разчитаме, ние в действителност сме постигнали много, а всичко останало за което мечтаем ще дойде тогава, когато се научим да бъдем благодарни за поетия въздух, скромната трапеза и дори за обувките на краката си, защото когато човек се научи да оценява дребните неща, ще може да заслужи и по-големите в живота си.